Рейчел Эббот - Дъщеря назаем

Безполезна е. Отървете се от нея.

Или щеше да свърши при Джули — точно като Изи.

Не можеше да прецени кое е по-лошо.

Ема се отпусна на тревата и влагата незабавно се просмука през плата на дънките й. Това обаче не й направи впечатление. Тя се пресегна и пое внимателно ръката на Наташа.

— Как си, Таша? — попита.

Наташа не отговори. Отпусна глава, втренчи се в шепите си и взе да чопли пръсти един по един. Ръцете й бяха детски: с изгризани, неравни нокти, леко мърляви.

— Защо прие да го направиш? Да отвлечеш Оли? Това ли е единствената причина да се върнеш у дома? Защо толкова искаш да ни нараниш? Моля те, Таша, опитай се да обясниш. Ще се постараем да те разберем, кълна се.

Наташа стрелна Дейвид злобно с очи.

— Питай него.

Дейвид се изправи, отиде от другата страна на пътеката и се вторачи в полята. И в гръб си личеше, че всяко мускулче в тялото му се е стегнало. Накрая той се обърна, приближи се до Наташа и приклекна.

— Таша, решението да си остана вкъщи и да не дойда с вас с майка ти онази вечер беше огромна грешка… за която не съм спрял да се разкайвам оттогава. Проявих егоизъм. Трябваше да дойда. Направих всичко по силите си, за да те открия. Питай Ема. Провери в местните вестници. Не знам какво друго да ти кажа. Дори публикувах призива за Наташа Джоузеф година по-късно.

Наташа впи очи в него. В погледа й все още се четеше недоверие. Тя взе да мърмори.

— Ти не си Наташа Джоузеф. Тя е мъртва. Ти си Шели Слейтър. Шели Слейтър. Не Наташа Джоузеф. Таша е мъртва. Баща й не я иска. Ти си Шели Слейтър.

— Това ли ти казаха? — попита Дейвид тихо.

Той погали дъщеря си по косата, сплъстена от липсата на баня и ресане — Наташа беше отказала Ема да й помогне с нея. Сега за пръв път допусна баща й да я докосне, без да се отдръпне, после кимна и подсмръкна.

— Отказвах да го кажа. Отказвах да произнеса „Шели Слейтър“, затова ме хвърлиха обратно в Ямата. Казаха, че ще ме държат там, докато не го кажа… после непрекъснато ме питаха как се казвам и ако направех грешка, ме хвърляха обратно вътре. Беше студено и влажно, не ми даваха храна. Рори обаче се страхуваше, че ще ме намерят при него, и казваше, че не си струвало разправията. Не знам как се озовах при него, но той твърдеше, че бил прецакал нещо, а аз съм била пълна досада.

— Никога повече няма да стъпиш там, Таша. Кълна се. Може и да съм те предал преди шест години, но аз съм ти баща, така че ще останеш с нас.

Тя се завъртя, а по лицето й избиха червени петна от гняв.

— Не ме ли чухте? Няма да позволят да остана.

— Слушай, Таша… — намеси се Ема. — Знам, че ти е много трудно, миличка, но мисля, че един мой познат може да ни помогне. Приятели сме, а той е много добър в разрешаването на наистина сериозни проблеми. Какво ще кажеш? Да идем ли да се видим с него?

Наташа вдигна мокрото си от сълзите лице.

— Не ! — направо изкрещя на Ема. — Не казвайте на никого. Ако някой друг научи, няма да си получите Оли, а аз ще го отнеса.

— Имаме ли избор? — попита Ема. — Фин казва, че сделката се е провалила… значи имаме нужда от помощ. Не е ли така? Просто ще се обадя по телефона.

Знаеше, че трябва да спечели момичето на своя страна, да го накара да повярва, че действително има изход и за четиримата.

— Няма как — рече Наташа. — Следят моя телефон, а аз сложих микрофони във вашите.

Ема се изправи и изтупа влажните тревички от крачолите си. Надяваше се, че може да използва телефона на Наташа, но той явно нямаше да свърши работа. Тя се обърна с лице към дъщерята на мъжа си и бръкна в джоба си. Поемаше огромен риск и искрено се надяваше да не се разкайва.

Сърцето й блъскаше лудо. Усещаше как шията й пулсира под яката на якето. Извади бавно телефона от джоба си и го показа на Наташа на изпънатата си длан.

Момичето зяпна насреща.

— Даваш ли си сметка какво ще стане, ако разберат, че имаш телефон? Даваш ли си сметка изобщо какво си направила?

Ема замълча.

— Обадила си се в полицията, нали? Каза ли им за Рори? Казала си им, нали? Тъпа, задръстена крава!

— Ема?

Ема се престори, че не е доловила въпросителния тон на мъжа си, завъртя леко глава, за да му се усмихне извинително, и клекна пред Наташа.

— Нуждаем се от помощта им, Таша. Ти се тревожиш, че си разгневила Фин и Рори, но те все още държат Оли. Безумие е да чакаме какво ще решат. Може да се окаже твърде късно за Оли. Дали да не идем да се видим с моя приятел?

Наташа скочи от земята и я изблъска встрани.