Рейчел Эббот - Дъщеря назаем

— А ако Фин научи? Как мислите, че разбраха за първото посещение на полицията? Имате ли представа колко подкупни ченгета държат в ръцете си? Бога ми, ако си казала на ченгетата, някое от тях е изтропало на Фин. Можеш да се обзаложиш.

Наташа се облегна на скръстените си ръце върху една порта от дъски, сведе глава и тихо заплака. Единствено тресящите се рамене издаваха сълзите й.

Ема се вторачи в телефона в ръката си.

Дали беше отговорът на всички техни проблеми, или това, че го показа на Таша, е най-безразсъдната грешка в живота й?

— Слушам те — рече Том на Беки, щом влезе в кабинета си и седна.

Тя се постара да представи възможно най-сбито наученото от транспортната полиция — че момчето, на което се бе усмихнала Наташа, било засечено в друг влак, този път самото то с раница. Цивилният полицай, който го забелязал, извършвал рутинна проверка на въпросната линия, но разпознал физиономията му от разпространената информация и го проследил. То оставило раницата точно както бе направила Наташа. Пристигнало обратно на Виктория Стейшън, където го очаквал Рори Слейтър, така че арестували и двамата. Слейтър отричал да е замесен и твърдял, че съучениците на момчето го били подучили.

— Слейтър защо го е чакал?

— И аз попитах същото. Обяснил, че се намирал в района, но отказал да съобщи с каква цел. Може момчето да е взело и заплащането за доставката? Когато иззели раницата от момчето, на което я предало, вътре имало два килограма трева, а това не струва малко. Вероятно Слейтър се е съмнявал, че ще донесе всички пари вкъщи.

— Как ще се отрази това на нас? — попита Том.

Беки усети, че леко поруменява — той искаше мнението й.

— В очите на Слейтър това е просто рутинно задържане. Ако допуснем обаче, че знае отнякъде за записа на Наташа от камерите, ще застане нащрек, не я ли споменем изобщо. Затова трябва просто да покажат на него и на момчето снимката й с въпроса дали я разпознават. Той ще отрече и всичко ще приключи дотам. Не бива дори да загатваме, че знаем, че Наташа е живяла при него, защото ще се усъмни защо не го арестуваме.

— Мамка му — пророни Том и забарабани с пръсти по бюрото.

Беки предпочете да изчака.

— И ще се досети, че причината може да е само една — довърши той, — че знаем за отвличането.

За миг в кабинета настъпи тишина, докато и двамата премисляха катастрофалните последици, до които би могло да доведе това.

— Добре — отсече Том. — Трябва да използваме ситуацията в наша полза. От транспортната полиция са задължени да изпратят екип за обиск в дома на Слейтър, за да потърсят наркотици. Може да изпратим някого от нашите с тях, за да постави подслушвателни устройства.

— Ако се изпуснат за Наташа, ще се наложи да задържим Рори, докато всичко това приключи, а това няма да бъде лесно.

— На всичкото отгоре — додаде Том, — имаме нареждане да стоим настрана от Рори Слейтър — провежда се друга операция. Мащабна. Трябва да помислим за офицер за свръзка между нас и хората от „Титан“. Хич не са доволни от всичко това. Не ги виня.

— По дяволите… Значи другата ми вест е още по-деликатна — рече Беки. — Посетих Силвия Бригс, сестрата на Дона Слейтър. Попитах за децата й. Нито едно не живее с нея. Каза, че две живеели при сестра й Дона. Поинтересувах се специално за Изабела. Започнала да бяга от къщи на деветгодишна възраст и на Силвия й омръзнало непрекъснато да я търси.

— На този свят е пълно с прекрасни хора, не мислиш ли?

Беки се усмихна, макар че определено не беше смешно. Личният мобилен на Том звънна и й спести нуждата да отговори.

Том изслуша внимателно другата страна няколко минути.

— Успокой се, Ема, не бива да изпадаме в паника — рече той. — Само че трябва да изведем всички от къщата. Може да е опасно, а трябва да преценим колко сериозна е заплахата. Къде сте в момента?

Тихият, настоятелен глас, с който говореше Том, издаваше, че нещо сериозно се е объркало.

— Добре… Приберете се вкъщи, вземете няколко пазарски торби и се качете всички в твоята кола… не в рейнджроувъра на Дейвид — набива се твърде много на очи. Не забравяй дамската си чанта — все едно си тръгнала на покупки. Трябва да изглежда естествено. Аз ще задвижа нещата. Обади ми се, когато напуснете къщата, и ще ви кажа къде да идете.

Той отново се смълча.

— О, Ема… трябва да се облечеш в нещо лесно забележимо — нещо в ярки цветове, не прекалено тясно. Ще ти обясня по-късно. Навън взе да пръска, така че избери нещо с качулка. Когато ми се обадиш, не вдигай телефона до ухото си. Включи говорителя и го остави на коляното си. Погрижи се и Наташа да вземе своя телефон — вероятно има GPS проследяване, така че ще изпаднат в паника, ако не успеят да я открият. Така… сега искам да повториш всичко.