Рейчел Эббот - Дъщеря назаем

Ема можеше да се ориентира из кухнята си и опипом; тя стигна до електрическата кана и я включи. Докато каната работеше, индикаторът светеше в синьо; на неговата светлина Ема различи чашите на полицата над каната. Взе една и се обърна към хладилника.

Чашата се изхлузи от ръцете й и се пръсна на парчета на плочките на пода. Точно зад нея, на не повече от метър, стоеше Наташа. В сиво-зелените й очи светеше по една яркосиня точица, отражение на лампичката на чайника. Беше сложила пръст на устните си.

Сърцето на Ема подскочи в гърдите й. Водата завря, лампичката угасна и кухнята отново потъна в мрак. Наташа протегна ръка, стисна ръкава на Ема и я затегли през прага на кухнята към антрето. Вратата се затвори тихо.

— Боже мили, Наташа… какво правиш тук в тъмното? — прошепна Ема прегракнало.

— Защо ме проследи?

— За какво говориш? Имах нужда от свеж въздух, затова излязох за малко навън. Нали не очакваш да легна да спя, след като отвлече сина ми?

Наташа се намираше на сантиметри от лицето на Ема; струйката светлина от горната площадка бе нашарила в сиво скулите й, оставяйки очите и устните й в мрак.

— Явно изобщо не осъзнаваш какво щеше да стане, ако те беше хванал, че ни гледаш и подслушваш! Знаеш ли какво щеше да направи, ако те беше намерил?

Ема поклати глава.

— Нима може да направи нещо по-ужасно от вече извършеното?

Наташа почти долепи лице до нейното.

— Щеше да те убие, кучко тъпа — прошепна тя.

Ема се облещи насреща й.

— Наистина не схващаш! Тези хора са склонни да убият човек, дори само да обиди съпругите им. А ти го чу да признава, че е отвлякъл детето ти. Как щеше да постъпи според теб?

— И защо това те вълнува толкова, Таша? — попита Ема, внезапно осъзнала глупостта на постъпката си.

— Не ме вълнува. Само че ако те беше убил, щеше да има свидетел. Аз . А те не обичат свидетелите. Усложняват нещата.

Ема обърна лице към кухнята, за да скрие от Наташа страха в очите си. Заговори с гръб към нея.

— А какво би си помислил, ако научи, че си го излъгала? Защо премълча, че от полицията имат твой запис от камерите? Сигурно и това не би му се харесало, нали?

Единствено тиктакането на часовника в антрето нарушаваше възцарилото се мълчание.

— Просто запомни: спасих ти живота. Повече няма да го правя.

Въздухът зад Ема се раздвижи. Наташа изчезна.

Минаваше два часът сутринта, когато Том отключи входа на едуардианската къща близнак и пое тихо нагоре. Отвори вратата на спалнята и завари Лио в леглото — както се беше надявал; тя имаше навика да придърпва завивката до подмишниците си, оставяйки ръцете отгоре, а краката й се подаваха от едната страна.

Том предпочете да се изкъпе в общата баня, а не в тази до спалнята, за да не я безпокои. Извади ключовете и телефоните си от джобовете и ги пусна тихо на скрина. Мисълта да се съблече, да пропълзи в леглото и нежно да пробуди Лио от кроткия й сън го изкушаваше, но искаше да си вземе горещ душ, за да отмие част от мръсотията, която денят бе натрупал отгоре му. А и след близо двайсет часа в едни и същи дрехи душът беше необходимост, а не само желание.

В последните няколко часа почти не му бе останало време да мисли за друго, освен за малкия Оливър Джоузеф. Всички мисли за Джак, напиращи да избият на повърхността, биваха твърдо избутвани в недрата на съзнанието му. А трябваше да обмисли и положението с банката. Какви нередности би могло да има около сметката на Джак? Том така или иначе възнамеряваше да дари парите за някоя благотворителна кауза, така че навярно ставаше дума просто за някакви документи, но все пак там можеше да открие още някой отговор. Вече беше изпратил нотариално заверени копия на паспорта си по куриер до банката, за да удостовери, че е онзи, за когото се представя, а в близките дни щеше да потърси възможност и да им позвъни.

С буден ум, но изтощено тяло, Том спря душа, подсуши се и прекоси гол площадката до спалнята. Дръпна завивките и се мушна в леглото. Имаше нужда от сън, но повече се нуждаеше от Лио; освен това се досещаше, че тя ще му се зарадва, ако я събуди. Компанията й щеше да прогони мислите за изчезналото дете и за мъртвото момиче — поне за известно време — и да му помогне да отпусне напрегнатото си тяло.

Лио беше прекрасна в съня си. Беше обърнала лице към него, протегнала едната си ръка над главата. Той се наведе и я целуна нежно по устните, а ръката му се плъзна под завивките и погали топлата й, съблазнителна кожа.