Рейчел Эббот - Дъщеря назаем

Включването му в екипа донесе резултати на мига, щом Том описа човека, когото Ема бе видяла с Наташа.

— Мисля, че знам кой е, сър — рече Анди. — Почти съм убеден, че става дума за Рори Слейтър — от района на Кадисхед. Живее в голяма, занемарена викторианска къща с жена си — тя се казва Дона — и огромна сюрия деца. Той е дребна риба — отговаря само за разпространението. Не беше от хората, които следях, но сме се срещали. Убеден съм, че се страхува до смърт от човека, който му дърпа струните. Съжалявам да го кажа, но бандата е сериозна.

— Как според теб е попаднал на Наташа? — попита Беки.

Анди поклати глава.

— Не знам. Най-вероятно някоя отрепка я е намерила и е решила, че може да се окаже полезна. Може да се е надявал, че ще обявят награда за намирането й или нещо подобно, тоест очаквал е да изкара някакви пари. Това обаче не се е случило и тя е останала при него. Би било пълно безразсъдство да започне да изнудва баща й за пари по онова време: Дейвид Джоузеф е бил плътно заобиколен от полиция. В къщата на Рори има толкова деца, че едно повече не би направило впечатление на никого — половината не си губят времето с баналности, като училище например. Сигурен съм, че им намира други занимания.

Разкритието бележеше сериозен напредък, но носеше и разочарованието — макар и очаквано — че Рори Слейтър се намира на дъното на хранителната пирамида, поне в йерархията на бандата.

Според Ема Рори беше заявил, че Оли не е при него. Том обаче смяташе, че е жизненоважно да проникнат в дома му. Трябваше да е абсолютно сигурен, че Оли го няма, а в същото време не можеше да поеме риска да се издаде пред престъпниците със заповед за открит обиск. Налагаше се да подходи по-деликатно.

Решиха да сложат семейство Слейтър под наблюдение; Беки се зае с подготовката на операцията.

— Анди, има ли опасност Слейтър да те разпознае, ако го посетиш като инспектор, разследващ нещо, свързано с децата? — попита Том.

— Не… Докато бях под прикритие, дори собствената ми майка не можеше да ме разпознае. Носех контактни лещи, за да променя цвета на очите си. И далеч по-интелигентен човек от Рори Слейтър — който впрочем дори не се е запознавал с мен — не би разпознал в мен оня пияница, с когото е бил в кръчмата няколко пъти. Не е чувал и гласа ми.

— Добре, ще организираме екип за наблюдение, но ми се ще да усетя каква е обстановката вътре в къщата, а и сме длъжни да проверим дали Оли не е там. Това определено ще ни улесни. Ще ти сложим микрофон, за да можем да слушаме, Анди. Нещо против?

Анди повдигна нехайно рамене — явно подобна задача беше нищо работа за него.

Екипът за наблюдение набеляза редица магазини срещу дома на семейство Слейтър; пред тях по цял ден спираха и потегляха микробуси, така че возилото им изобщо нямаше да се набива на очи; към десет часа сутринта всичко беше подготвено. Просторният, осеян с играчки преден двор на къщата на Рори Слейтър в Кадисхед вече беше пълен с деца.

Том следеше Анди от вътрешността на микробуса. Младият полицай бутна дървената порта, увиснала накриво на пантите си. Две от децата го изгледаха с любопитство, но останалите три не му обърнаха внимание.

— Майка ти вкъщи ли е, малчо? — попита той едно от момчетата.

Чуваше се отлично.

Момчето измуча уклончиво.

— А татко ти?

— Не… Той е при букмейкърите. Ще се прибере чак за вечеря.

Гласът звучеше доста детски. Том видя, че Анди приклекна до нивото на едно от децата и извади снимка от вътрешния си джоб. На нея беше момчето от влака.

— Това някой от братята ви ли е? — попита той със спокоен, приятелски тон.

— Никога не съм го виждал — беше отговорът.

Дори от микробуса Том забеляза, че момчето дори не погледна снимката. Явно обучаваха децата от най-ранна възраст.

Едно момиче на около девет години закрачи към тях и се закова на място с ръце на хълбоците.

— Не знам кой си, ама си обирай крушите.

Анди се обърна невъзмутимо към нея.

— Нали си добро момиче? Иди при мама и й кажи, че искам да говоря с нея, става ли?

— Не. Тя не обича лоши вести. Ти кой си всъщност?

— Инспектор Хюс.

Бяха се уговорили да се представи с по-нисък ранг. Малко вероятно беше да поискат служебната му карта.

— И какво инспектираш, говна?

Момичето се разсмя — явно намираше шегата си за остроумна. Тя се обърна и влезе обратно в къщата, а Анди я последва. Изгубиха го от поглед, но чуваха всяка дума.

— Хубав плакат, деца. „Добре дошла у дома, Шел“.

Дочу се трополене.