Рейчел Эббот - Дъщеря назаем

Вратата се отвори.

— Боже, тук е като в турска баня! Може ли да отворя прозореца, Ем? Не мога да те видя през парата.

— Не, моля те, недей. Извинявай… ако ти е толкова топло, просто си свали пуловера…

Не беше сигурна дали гласовете им се чуват през отворения прозорец, но не беше готова да поеме риска.

— Тогава ще оставя вратата.

— Не, затвори, Дейвид, моля те. Не искам Таша да ни чуе, ако влезе.

Убедена беше, че Наташа не би влязла, но подслушвателното устройство в спалнята можеше да улови гласовете им.

В ума й се въртяха поне сто неща, които искаше да обсъди с Дейвид. Обаче хранеше съмнения дали той може да осмисли факта, че е намесила полицията. Рискът да му каже не си струваше.

— Виж, Дейвид, осъзнавам колко държиш да предпазиш Таша. Тя е твоя дъщеря, обичаш я. Напълно го разбирам. Независимо от постъпките й любовта ти към нея е безусловна и неизчерпаема. Само че вчера, когато споменах колко я обича Оли — когато я натиснах — забелязах, че тя поддаде. Мъничко, но поддаде. Мисля да поработя с нея от този ъгъл.

— Да „поработиш“? За бога, Ема, чуй се само! Сякаш е някой изпечен престъпник.

Тя устоя на изкушението да повдигне темата за пренасянето на наркотици и отвличането на бебета.

— И двамата искаме едно и също — заяви със спокоен глас, който прикриваше смута в душата й. — Вчера тя обяви, че днес ще ни известят за желанието си — каквото и да е то. Трябва някак да накарам Таша да свали гарда, но не искам ти да реагираш.

— Сигурна ли си, че тактиката ти ще проработи? Все още не знаем какво искат, а така може да разстроим Таша твърде много. Не рискуваме ли адски да объркаме всичко?

Ема повдигна вежди.

— Какво искаш да кажеш? Нали ще поискат просто пари?

— Съмнявам се. Просто не звучи логично — отвърна Дейвид. — Защо им е да отвличат точно нашето дете? Нито сме богати, нито сме известни… Със сигурност има по-подходящи цели от нас.

— Какво тогава ще поискат, по дяволите?

Тя се отпусна по-дълбоко във ваната — внезапно се смрази при мисълта, че парите на Том може да не се окажат решението, на което се беше надявала. Взря се в лицето на Дейвид, обзета от настойчивото усещане, че той крие нещо от нея.

— Може би искат да ни принудят да направим нещо за тях… да извършим престъпление.

Престъпление?! Какви ги говореше той? Ами ако поискат от Дейвид да постави бомба, с която да убие три хиляди души, или пък да влезе в някоя банка и да открие огън по невинни жени и деца… а и мъже всъщност? Той щеше ли да е в състояние да го направи? Ако пожелаят, би ли насочил оръжие в главата на някое дете, за да спаси Оли?

Тя избухна в сълзи, а той се наведе над нея и я стисна… притегли я в прегръдките си, забравил за горещата вода, която се пропи в ризата му.

— Всичко е наред, Ем. Ще се справя. Знам, че мога. Но ако опитите да спечелиш Таша ще помогнат да се почувстваш по-добре, с теб съм.

Ема го стисна в прегръдките си. Нуждаеше се да почувства ръцете му около себе си. Отказваше да изостави всичко, което бяха изградили заедно, но въпреки че тялото му беше плътно до нейното, усети зараждащата се помежду им стена. Загложди я подозрението, че Дейвид знае какво се канят да поискат тези хора, както и категоричното убеждение, че той премълчава нещо.

Ранните утринни часове бяха донесли неочаквани резултати за екипа на Том. До 4 часа всички бяха получили инструкции и бяха изготвили план за действие.

Съсредоточиха усилията си върху името Рори, особено в съчетание с мотоциклет. Том отчаяно искаше да прегледа базата данни на полицията, за да потърси някого с това име с криминално досие, но се налагаше да се въздържи от работата на компютър. Ако някой в полицията работеше за бандата, проверката на името Рори щеше да привлече вниманието. Не можеше да поеме подобен риск.

Двамата с Беки си дадоха сметка, че им е нужен човек от отдела за борба с организираната престъпност — някой с опит в работата с наркотици и дилъри. Макар и недостатъчни като улики, поведението на Наташа във влака и подозрението, че е въвлечена в разпространението на дрога, все пак загатваха, че е свързана с престъпна банда, затова Филипа им препоръча свой колега от времето си като инспектор: сержант Анди Хюс. В продължение на няколко години Анди бе работил под прикритие и тъкмо се бе завърнал на малко по-безопасната позиция на редови инспектор. Беше обръснал брадата си, косата му бе подстригана до половин сантиметър, а тялото му бе стегнато от часове тренировки… Беше просто неузнаваем, или поне се надяваше. Напрежението от ролята, която бе изпълнявал толкова време, можеше да бъде забелязано само в дъното на тъмнокафявите му очи.