Рейчел Эббот - Дъщеря назаем

Мъжът мигновено врътна глава и закова очи точно в дървото, зад което се криеше Ема; тук обаче беше по-тъмно, отколкото на поляната, и тя беше сигурна, че не я вижда. Той пое към нея; за миг я обзе желанието да се изправи и да побегне. Нямаше да я хване — беше твърде тлъст. Само че щеше да разбере, че го е видяла, а тя нямаше представа до какво щеше да доведе това за Оли.

Онзи вече беше доста близо.

— Рори! — изшептя Наташа припряно. — По-добре да се връщам.

Той се обърна.

— Нещо изшава там. Не чу ли?

Наташа поклати глава.

— Тук всичко шава. В полето сме. Просто не си свикнал. Сигурно е заек или нещо подобно. Виж, трябва да тръгвам. Ема е страшна крава. Обикаля из къщата посред нощ — може да забележи, че ме няма.

Рори се обърна и пое обратно към нея. Протегна месестата си ръка, стисна я плътно около гърлото й и вдигна тялото й във въздуха. После го опря в едно дърво.

Наташа задращи зад себе си в опит да се хване за нещо, протегна пръстите на краката си, но не успя да достигне земята. Докато се опитваше да си поеме дъх, в очите й проблесна паника, а от гърлото й се разнесе хриптене. Ако онзи не я пуснеше скоро, щеше да се наложи Ема да се намеси.

— Хората над мен не са толкова милозливи като мен, нали знаеш? — каза той.

Опряла глава в грапавата кора, Наташа изви очи, сякаш се страхуваше от злобата, изписана на лицето на похитителя й.

— По-добре не ги ядосвай. В сравнение с тях съм като котенце. Така че си свърши работата, не се ебавай с мене и внимавай в картинката!

Той отпусна леко хватката си и главата й се килна напред. Рори стисна пак и блъсна мощно тила й в дървото. После навря лице в нейното и пъргаво дръпна ръка. Момичето се стовари на земята, но на мига скочи на крака с инстинкта на боец, решен да избегне задаващия се ритник.

— Сега се омитай, преди да са се усетили!

Наташа понечи да вдигне ръка, навярно за да разтрие врата си… но после размисли. Хвърли прощален уплашен поглед на мъжа, обърна се и се скри в нощта със сведена глава и прегърбени рамене.

Ема не помръдна. Мъжът проследи с очи момичето, изплю се отново на земята, а после се завъртя и пое в обратната посока.

Повече от всичко на света й се искаше да намери някой дебел клон, да се спусне след него и да го халоса с всички сили, след което да го притисне и да го принуди да й каже къде е Оли. Само че нямаше никакъв шанс. Мъжът беше два пъти по-едър от нея, а и тя имаше чувството, че не би се поколебал да й счупи врата, ако прецени, че представлява заплаха. Можеше обаче да направи друго — да го проследи и да запише регистрационния му номер; нямаше как да е стигнал дотук по друг начин освен с кола.

Тя се запромъква по края на горичката и се насочи към пътя, възнамерявайки да се скрие в началото на дърветата и да изчака този Рори да мине покрай нея.

Внезапно зад гърба й изрева двигател. Тя се хвърли на земята, за да не я забележат на ослепителната светлина на фара, после проследи изстрелялия се покрай нея мощен мотоциклет. Не успя да различи регистрационния номер през рязко свилите се зеници на очите си. Моторът се скри в далечината.

Наташа пое тихо обратно към къщата, като тътреше крака по пътеката и обмисляше думите на Рори. Вратът и гърлото я боляха, тилът също. Тази болка обаче беше нищо в сравнение с пронизващото кълбо от паника, на което се свиваше стомахът й, щом се сетеше какво беше запазила в тайна от него.

Не беше посмяла да му каже за снимките от влака. Беше постъпила страшно глупаво; погледът, който бе хвърлила на Рик, беше грешка, но той беше красавец, а и винаги й се усмихваше. В нейния свят усмивките бяха безценен дар и тя се стремеше да ги задържи максимално, преди топлината им да изтлее. Ако от полицията заловяха Рик обаче — а те сигурно щяха да го потърсят заради нейната глупост — всичко щеше да свърши.

Ще разберат къде живее, ще разберат и за мен.

Ако го беше предупредила, Рори можеше да премести Рик от преноса на трева и той щеше да бъде в безопасност. Наташа обаче не каза нищо — знаеше колко щеше да се вбеси Рори. И без това й беше ядосан, че е говорила с полицията, както и за всичко, което беше разкрила на Изи; ако научеше за камерата във влака обаче — и още по-лошото, че си бе премълчала за нея — Наташа беше свършена. Щяха да я хвърлят в Ямата.

Ненавиждаше Ямата — след първите няколко пъти изпълняваше безпрекословно всичките им нареждания, само и само да не се озове вътре. Понякога обаче я хвърляха вътре не като наказание за нещо, което беше направила, а заради нещо, което искаха да направи, или пък просто защото Рори беше в кофти настроение. За грешка като тази обаче със сигурност щеше да приключи там. Без храна, с малко вода, без топлина, без светлина… докато не започне да моли за милост.