Рейчел Эббот - Дъщеря назаем

Ема остави Оли на килима, убедена, че той ще запълзи към Дейвид. Може би компанията на сина им щеше да му помогне, а и тя самата имаше нужда да остане сама за малко, за да изпусне парата от насъбраните в гърдите й емоции.

Без да продума, се обърна и излезе от стаята, затаила дъх, докато не се скри в спалнята им. Държеше да запази тревогата си в тайна както от Оли, така и от Таша, макар че вратата на нейната стая все още беше затворена.

Влезе в спалнята и затвори, потискайки един хлип. После седна на леглото, отвори чекмеджето на нощната си масичка и посегна за кърпичките. Не ги намери.

Избърса сълзите си с ъгълчето на завивката, после надникна в чекмеджето. Всъщност кърпичките си бяха там, само че в дъното на чекмеджето, а не от страната на леглото, където ги държеше винаги.

„Странно“, помисли си тя и забрави сълзите си.

Изправи се, застана до тоалетката и отвори горното чекмедже. Вътре както обикновено цареше бъркотия, но Ема на мига прозря, че не беше нейната бъркотия. Дейвид все повтаряше, че се удивява как е способна да открие каквото и да било в купчината неизползвани червила, очни сенки и туби с крем, но тя неизменно знаеше къде точно се намира всичко. Изглежда не липсваше нищо, но нямаше съмнение, че съдържанието на чекмеджето е разместено.

Едно по едно отвори и останалите чекмеджета. Навсякъде беше същото. Не личеше да е взето нещо, но всичко беше опипано, разместено, разгледано. И върнато обратно.

Извършителят можеше да бъде само един, а тя нямаше представа как се очаква да постъпи.

Кое беше това дете всъщност? В какво се беше превърнало?

Към края на деня Том имаше световъртеж. На него се беше паднала неприятната, но нужна задача да присъства на аутопсията. Изобщо не се учуди, когато патологът откри следи от сексуални травми, но не и семенна течност. За съжаление състоянието на тялото не позволяваше да се установи дали сексуалният акт се е състоял около времето на смъртта или в предходните дни. В близкия тунел имаше доста използвани презервативи, но не се знаеше дали някой от тях е свързан със смъртта на момичето.

А неговата самоличност още не беше установена. Списъкът с кандидати нарастваше след сутрешния новинарски бюлетин на Филипа. Изглежда обаче Беки щеше да излезе права, че причината за смъртта е била хипотермията.

— По принцип трудно можем да посочим хипотермията като категорична причина за смъртта — обясни патологът. — Обаче изключих почти всичко останало. Не можем да сме сигурни преди токсикологичните резултати, разбира се. Фактът, че аноракът й беше захвърлен встрани, а нощницата й беше разкъсана, подкрепя тази хипотеза. Бих допуснал, че става дума за парадоксално събличане — доста често явление в случаите на смърт от хипотермия.

Обяснението на патолога не прозвуча съвсем убедително на Том. Беше се сблъсквал с този странен ефект от хипотермията и преди — жертвата има усещането, че гори, и сваля дрехите си; обаче имаше и друга, не по-неправдоподобна хипотеза.

— А не можем ли да предположим също, че са я упоили, изнасилили са я, разкъсали са дрехите й и са я зарязали да умре? Което в крайна сметка е станало благодарение на студа? — попита той.

— Възможно е, да, но нека изчакаме и да не вземаме окончателно решение, преди да видим токсикологичните резултати. Може да си е инжектирала кетамина сама. Все още нямаме отговор на този въпрос.

За щастие в Англия самоубийството сред деца на тази възраст беше изключителна рядкост, но все пак не можеха да изключат тази хипотеза изцяло. Доколкото можеха да преценят, момичето явно беше напуснало дома си без никакви пари и дрехи, което загатваше, че или някой го беше измъкнал направо от леглото — може би насила — или беше избягало по собствена воля посред нощ.

Беки беше влязла във връзка с отдела за сексуална експлоатация на деца, за да провери имат ли информация, която биха могли да отнесат към момичето; Том обаче не можеше да се отърси от усещането, че някой умишлено го беше облякъл в бялата нощница. Трудно му бе да повярва, че само би избрало нещо толкова старомодно.

Тъкмо се канеше да затвори папките и да изключи компютъра, когато Беки изникна на отворената врата.

— Имаш ли време за бърз преговор? — попита тя, влезе и седна в очакване на отговора му. — Наташа Джоузеф… не казва нищо, а и отношението й към полицията не е добро. Въпреки това за миг се обнадеждих, че може и да установим връзка с нея. Само за миг обаче. Нямаме представа къде е била, нито как се е прибрала.