Рейчел Эббот - Дъщеря назаем

— На километри оттук си, Том. За работата ли се тревожиш? — попита Лио.

Том се усмихна.

— Не, заради храната е — пържената риба с картофки ме кара да си спомня много мигове от детството ни с Джак. Това беше единствената храна, която ни позволяваха да ядем от скута си, докато гледахме „Седморката на Блейк“ по телевизията. И двамата бяхме пристрастени.

— Към картофите или към „Седморката на Блейк“?

— И към двете — отвърна Том с усмивка.

— Не знам забелязвал ли си, но по принцип не говориш много за Джак — каза Лио. — Явно не искаш да споделиш чувствата си около неговата смърт, но след като ти помогнах с документите, няма ли поне да ми разкажеш как изобщо е навлязъл в света на компютърната защита?

Том отпи от виното си. От години отбягваше да говори за Джак, своя брат многознайко, и не беше лесно да промени този навик.

— Трудно ми е да преценя откъде да започна, сериозно… В голяма степен той сам си беше господар, но щом прихвана компютърния бацил, се превърна във вманиачен геймър, чието единствено желание беше да хакне кода на играта, за да проучи как е конструирана и да създаде нещо по-голямо и по-добро. Решихме, че ще стане програмист на игри, но когато навърши шестнайсет, това взе да му се струва скучно. И тогава една случка насочи интереса му в нова посока.

Том замълча за миг, замислен за деня, в който всичко сякаш се бе променило.

— Запозна се с някакво хлапе в училище… за мен е загадка как изобщо успяваше да се запознае с когото и да било, като се има предвид, че се вясваше само по ден-два в училище по онова време. Ако не се лъжа, името на хлапето беше Итън… Точно така, Итън Бентли. Джак му измисли прякора Пош Гай [5] Posh Guy (англ.) — Лъскавия тип; Guy се ползва и като лично име. — Бел. прев. заради съвпадението в името с лъскавата марка коли; различаваше се от останалите деца в нашето училище и по друго — баща му беше богаташ; държеше един доста съмнителен хотел. И той се казваше „Бентлис“, разбира се.

— Съмнителен? — повтори Лио.

— Всички знаеха какво се върши в „Бентлис“. Не стигаха чак дотам, че да отдават стаи на час, но определено беше предпочитаният хотел на каймака на обществото в Манчестър за случаите, в които имаха любовна афера или просто искаха малко разнообразие.

Лио извърна лице отвратено, а Том продължи:

— Мисля, че господин Бентли осигуряваше разнообразни услуги, неща, за които никой не би желал да бъде заловен, ако разбираш какво искам да кажа. Итън се обърна към Джак… обясни, че някой проникнал в компютърната система на баща му и получил достъп до папките на клиентите. За щастие хакерът успял да докопа само едно-две парченца информация, но изнудвал бащата — искал пари със заплахата, че ще оповести имената в пресата. След като Итън и Джак поговориха, брат ми прие и направи компютърната мрежа на Бентли непробиваема. После каза, че било фасулска работа. Бащата на Итън се похвалил на най-важните си клиенти, че благодарение на отличната защита на компютърната си система вече може да гарантира сигурността им; след това няколко от тях се свързаха с Джак, за да потърсят услугите му. А той ставаше все по-добър. От тогава насетне Итън — Пош Гай — непрекъснато се мотаеше у нас.

— При последните си думи се смръщи, знаеш ли? Не го ли харесваше?

— Държеше се доста гадно с мен — влезех ли в стаята на Джак в негово присъствие, неизменно ми нареждаше да си бия камшика.

— Много мило. А как реагираше Джак?

— Той не обичаше пререканията. Добиваше овчедушен вид, сякаш искаше да каже нещо, но не можеше. Обикновено промърморваше: „До после, мило братче“, или нещо подобно, за да смекчи положението.

— Е, въпреки лошата компания на Джак му е провървяло, и още как.

Том замълча. Вероятно сега беше моментът да й каже за документа на картата, а и за паролата, с която беше защитен. Както и другото — че името на документа беше хакерският псевдоним на Джак. Само че не намери сили да го направи. Поне не в този момент. Ясно му беше, че тя ще настоява да го проверят, а не беше съвсем сигурен иска ли да го прави.

На следващия ден в кухнята се стори доста студено на Ема. Преди Дейвид да тръгне за работа, двамата се бяха скарали; оттогава насам топлината се бе процедила през костите й. От запознаването им не помнеше друг скандал между тях. Бракът им течеше без сътресения и тревоги и двамата радушно приветстваха непринуденото спокойствие на връзката си.