Рейчел Эббот - Дъщеря назаем

— Предупредих те да не се обаждаш в полицията. Трябваше да ме послушаш.

После се обърна и пое към къщата. Беки вдигна ръка и разтърка врат, за да прогони побилите я тръпки.

Ема се вгледа в огледалото в гардероба и се стресна от бледото лице с петна по кожата, което я погледна от него. Какво изпитание за всички им! Дейвид й се стори още по-съсипан от емоциите си след постъпката на Таша в двора. В бузите му бяха изсечени две дълбоки бръчки, а очите му бяха зачервени и подути. Бедният… Ема усещаше, че той се разкъсва между радостта от завръщането на дъщеря си и агонията от отказа й да го приеме. Тя обаче нямаше представа как да му помогне. Беше се провалила.

Дори Оли се влияеше. Беше омагьосан от своята новопоявила се сестра, но непрестанното усещане, че всички са на ръба на някаква бездна, полека превръщаше спокойния й, весел син в сприхаво дете. Той избухваше в плач все по-лесно и явно долавяше твърде силно напрежението на самата Ема.

Двете жени от полицията си бяха тръгнали, след като успяха да изкопчат от Таша единствено ДНК проба. Ема положи усилие, за да постъпи както трябва. Излезе, вземайки Оли със себе си, за да купи нови дрехи за доведената си дъщеря, като се постара да избере нещо, което момиче на тази възраст би харесало. Накрая заложи на сигурно с тесни дънки и широки фланелки, докато Таша не решеше да дойде с нея и да си избере нещо сама.

Когато отнесе покупките горе — Наташа отново се беше залостила в стаята си — опита да обсъди с нея подбраните дрехи, като загатна, че в бъдеще може да ходят на покупки заедно. Думите й обаче не предизвикаха отговор и Ема се зачуди дали момичето не негодува срещу появата й в живота им. В очите на Таша това беше домът на Каролайн, не на Ема.

Когато седна в края на леглото, Таша мигом провеси крака от другата страна, с гръб към нея.

— Предполагам, че се чувстваш странно да ме завариш в тази къща, омъжена за баща ти. Обаче ние се събрахме доста след смъртта на майка ти.

Въпреки че не беше реагирала на думите й, Таша все пак не напусна стаята, затова Ема продължи да говори с надеждата да разчупи леда поне отчасти.

— Запознах се с баща ти покрай своя годеник — поде тя. — Компанията на баща ти го беше наела за някаква работа и той ме взе със себе си на няколко благотворителни събития. Майка ти също беше там. Беше изключително красива, Таша. Много я харесвах. Почти винаги се озовавахме на една и съща маса и си прекарвахме добре заедно. Тя разказваше доста за теб, казваше, че си най-прекрасното, което се е случило в живота й.

Осмели се да погледне Таша. Момичето беше сковало гръб, но все пак слушаше.

— Научих за катастрофата доста късно. Двамата с годеника ми се бяхме разделили и аз отидох да живея в Австралия, при баща си. Дълго време не се интересувах от нищо и от никого. Когато се върнах в Манчестър, попаднах на статия за теб във вестника. Беше точно в деня, в който беше изчезнала, но година по-късно; баща ти отправяше поредния апел към хората да помогнат в издирването ти. Свързах се с него, за да изразя съчувствието си. Той опита какво ли не, за да те намери, да знаеш. Беше сломен, Таша.

Не биваше да казва това. Без да се обръща, Таша заговори с дрезгав глас, сякаш думите идваха от някъде дълбоко в нея.

— Ти май наистина не знаеш, така ли? Сериозно вярваш в онова, което говориш.

Ема се стъписа. Всяка дума от разказа й беше истина. Тя понечи да се обади, но Таша поклати глава.

— Каквото стане от тук нататък, е по негова вина. Не забравяй това.

На въпроса й какво иска да каже, Таша отказа да отговори.

Това се случи три часа по-рано, а сега семейството сякаш беше пред разпад. Дейвид беше в рядко използваната дневна, Ема и Оли — в кухнята, а Таша отново се бе залостила в стаята си.

Усещането за провал у Ема се усилваше от собствените й чувства към непознатото момиче, нахлуло в живота им. Тя си мечтаеше да се завърне към мира и спокойствието отпреди само няколко дни. И се ненавиждаше заради това желание.

Пое дълбока, разтърсваща глътка въздух и примигна, за да прогони паренето под клепачите си. Нямаше да заплаче. Не биваше Оли отново да я вижда разстроена — не беше честно спрямо него. Тя го вдигна от пода, където се бе заиграл, без да обръща внимание на възмутеното му „Ей“, и притисна топлото му телце до себе си, като облегна главата му на гърдите си, за да не забележи зачервените й очи.

Отнесе го в дневната в предната част на къщата, като ловко избърса бузи с длан. Щеше да издържи още малко. При вида на Дейвид обаче, който седеше на дивана вторачен в стената, едва овладяният й дух почти се срина. Той извърна глава обнадеждено, но щом видя, че влезлите са жена му и бебето, се обърна с разочарование. Тя разбираше. В дъното на сърцето си знаеше, че държанието му не се дължи на липса на обич към тях; просто в момента той искаше повече от всичко дъщеря му да дойде при него.