Рейчел Эббот - Дъщеря назаем

— Ако смятате, че е по-добре днес да не навлизаме в подробности, господин Джоузеф, няма да го правим. Къде е Наташа в момента? — попита Беки.

Дейвид се обърна и се върна пред прозореца. Трите жени го последваха. Зад стъклото имаше изпотъпкани цветни лехи и кална морава, която изглеждаше така, сякаш допреди малко е служила за игрище на местния футболен отбор. Една кръпка трева в дъното обаче беше непокътната; в средата й имаше детска люлка. Сгушеното в нея слабо момиче се оттласкваше напред-назад с крак от земята, увило ръце около веригите. Изглежда се беше вторачило в далечината, отнесено кой знае къде в мислите си.

— Там е, откакто й казахме, че ще ви се обадим. Наблюдавах я, за да не избяга. Като малка прекарваше часове на люлката. Казваше, че някоя нощ ще се залюлее толкова нависоко, че ще докосне някоя звезда.

— Може ли да поговорим с нея? — попита Беки.

Преди Дейвид да отговори, Ема ги прекъсна:

— Дейвид, ако нямаш нищо против, предпочитам да заведа Оли някъде другаде. Мисля, че случващото се го тревожи.

Дейвид погледна отнесено жена си и повдигна рамене с вяла изненада.

— Да, разбира се. Не мисля, че присъствието ти е нужно.

Той премести поглед от Беки към Чарли:

— Нали?

По изражението на лицето на Ема личеше, че думите му са я накарали да се почувства отхвърлена.

— Не мисля, че е проблем — каза Беки. — Но ще трябва да поговорим пак с вас, за да сме сигурни, че сме записали всичко. Освен това ми се струва, че ще ни бъдете от изключителна полза и занапред, така че ако момченцето ви заспи скоро, моля, върнете се тук.

Ема се усмихна за миг на Беки с благодарност, след което излезе от кухнята, понесла в ръце Оли, който се развика възмутено, че го отнасят.

Дейвид плъзна вратата встрани, излезе на двора и запристъпва внимателно през калта към дъщеря си. Беки и Чарли ги оставиха насаме за малко. Той приклекна, за да е на едно ниво с лицето й; чуваха гласа му, но не можеха да различат отделните думи. Наташа не гледаше в него. Той се пресегна, за да я докосне по ръката; двете не пропуснаха факта, че тя се сепна и я дръпна рязко.

— Как ти се струва, Чарли? — попита Беки.

— Ако трябва да съм честна, изглежда странно. Завръща се, а отхвърля всички… особено баща си, както изглежда. Съмнявам се, че ще можем да обясним каквото и да било, преди да научим причината за внезапното й завръщане точно сега.

— Хайде. Тази битка е загубена за него. Да опитаме да вземем ДНК проба и да послушаме съвета на Том — да им осигурим нужните телефонни номера и да ги оставим на мира. Поне за ден-два.

Двете последваха Дейвид през градината. На път към люлката, Беки насочи вниманието си към Наташа, която изглеждаше твърде малка и слаба за момиче, току-що навършило тринайсет. Ръцете, подаващи се от ръкавите на пуловера й, бяха с толкова тънки китки, че сякаш беше достатъчно човек да ги стисне, за да ги счупи. После обаче Беки надникна в очите й… те разкриваха нещо коренно различно. Не бяха очите на дете. В твърдия й поглед проблясваше някаква язвителност, някакво осъзнато упорство. Въпреки това зениците й бяха леко разширени — класически признак на страх.

От какво се страхува?

— Здравей, Наташа. Казвам се Беки, а това е Чарли. Знаем, че не искаш да говориш с нас. Баща ти ни обясни, така че няма да те притискаме.

Наташа беше открила една разплетена нишка в ръкава на мърлявия червен пуловер. Сега я подръпваше и наблюдаваше с интерес разплитащия се ръкав.

— Тук е доста тихо, нали? — обади се Чарли. — След като дъждът спря, се чуват птиците. Чуваше ли птици на мястото, където живееше?

Беки забеляза, че устните на Таша помръднаха. Само че не за да проговори — изви ги в подигравателна усмивка. Чарли се засмя леко.

— По изражението ти се досещам, че отговорът е „не“. Права ли съм?

Момичето не отрони и звук.

— Мислиш ли, че би могла да ми разкажеш нещо за мястото, на което си живяла?

Никакъв отговор. Дейвид понечи да сложи ръка на рамото на дъщеря си, но тя се отдръпна.

— Миличка, тези дами искат да ти помогнат. В никакъв случай не те обвиняват в нещо. Просто искат да научат повече за мястото, на което си била, както и как си стигнала дотук.

Очите на Наташа скокнаха от Беки на Чарли и обратно. За миг Беки реши, че ще им каже нещо… нещо важно. Дейвид обаче отново се пресегна към нея и развали магията. Тя опря длани в седалката на люлката, надигна се и се обърна към баща си.

Заговори ниско, но думите като че проехтяха в тихия двор.