Рейчел Эббот - Дъщеря назаем

— Може ли да вляза? — попита тя. — Изглеждаш, сякаш си на километри от тук. Оо… Виж ти, прасето се намери.

Том се замисли за момент. Какво прасе? После проследи погледа й до ограничителя за врата.

— О, да. Изчезналото прасе. Скъпият ни полицай Типетс го беше взел назаем.

— За чий дявол му е на Райън твоето прасе? — удиви се Беки.

— Не питай. И за миг не повярвах на обяснението му. Нещо интересно около обажданията за изчезналото момиче?

Беки се свъси и седна.

— Не особено. Както се досещаш, събра се цял куп имена, които трябва да проверим; да, дъщеря ни е на шестнайсет, но изглежда на дванайсет; сигурни ли сте, че момичето е било бяло… и прочее. Само че получихме новини от Джъмбо. В момента изготвя доклада си, но искаше да ми съобщи предварително.

Том бутна настрани криминалната статистика, която преглеждаше вяло, и се приведе напред.

— Какво каза?

— Преровили с пръсти купчината мокри листа около мястото, на което беше намерено тялото, и открили спринцовка.

— О, не! — възкликна Том и гърдите му натежаха от жал за детето. — Какво смятат? Сама ли си го е причинила, или някой мръсник я е закарал там и й е инжектирал свръхдоза?

— Не са сигурни. Може дори да не е свързано със случая. Ще разберем със сигурност едва когато получим токсикологичните резултати, а дори да ускорим процеса, пак се налага да почакаме една-две седмици. Както вероятно си забелязал обаче, в онзи тунел имаше какви ли не прелести, включително и няколко спринцовки, ако не ме лъже паметта. Това, че една от тях е до тялото, може да е просто съвпадение. Така или иначе, екипът на Джъмбо събира улики и от тунела.

Том се смръщи.

— Трудно ще успеят да свалят някакви отпечатъци от тялото — продължи Беки, — но на спринцовката са намерили. Засега няма съвпадение. Не са открили следи от стъпки… макар че и тези на момичето липсват. Времето в последните няколко дни доста затруднява нещата.

— Знаят ли какво е съдържала спринцовката? — попита Том.

— Кетамин.

— Кетамин ? Виж, това не очаквах. И какви хипотези имаме тогава? Мръсникът не само я е отвлякъл, а и я е упоил, за да си има момиче в кома, така ли?

Беки потръпна.

— Кетаминът е необичаен избор, съгласна съм. Но и да са я инжектирали, това би довело само до дълбок сън. Тоест напълно възможно е да е загинала и от измръзване. Доколкото виждам на снимките, не е имала никакви подкожни мазнини. Ти отсъства миналата седмица, но преди този вятър и дъжда беше страшен студ. Казаха, че бил най-студеният месец март от 1962 насам. Нощем температурата падаше до минус шест.

На отворената врата се почука и Том вдигна поглед. На прага стоеше полицай Райън Типетс.

— Шефе — рече той, — става дума за Наташа Джоузеф…

Том се взря в Беки, която изкриви лице в гримаса при мисълта, че трябва да съобщи тъжната новина на бащата на момичето.

— Благодаря, Райън. Потвърдено е официално, така ли?

Полицаят ги изгледа озадачено за миг, след което лицето му просветна.

— О… Сега разбирам. Не, нямах предвид тялото. Наташа Джоузеф се прибрала у дома. Просто влязла в къщата, ей така. Вчера.

— Вчера! — думата изригна от устните на Беки и тя се завъртя с лице към полицай Типетс. — Защо, по дяволите, не са ни казали?

— Не убивайте вестоносеца — рече Райън и вдигна ръце. — Само това знам. Хм… както и че момичето отказва да говори с полицията. Заплашило, че ако се намесим, ще избяга.

Беки поклати глава изумено.

— Просто страхотно… Благодаря, Райън.

Тя се обърна отново към Том:

— Гръм да ме удари! Ама че обрат! Какво ще кажеш?

— Чудя се откъде точно изскочи тя след толкова време. Откриваме тяло, имаме подозрения, че е нейното, след което тя се появява неочаквано? Прекалено голямо съвпадение!

Ситуацията хич не се нравеше на Том. Момичето на Джоузеф беше изчезнало на шестгодишна възраст, тоест някой го беше приютил. Защо го бяха пуснали точно сега?

— Какво искаш от мен? — попита Беки.

— Иди у семейство Джоузеф. Трябва да се уверим, че действително е тя. Ако откаже да говори с теб, кажи на близките, че ще я оставим да привикне няколко дни, но след това се налага да говорим с нея. Вземи със себе си и някой по семейните въпроси — човек, обучен да разпитва деца. Трябва да разберем къде, по дяволите, е била, кой я е държал толкова години и защо.

Вече се чувстваше в безопасност в стаята — беше барикадирала вратата със скрина. Не беше убедена, че ще се справи с толкова голяма мебел, но някак успя, при това я местеше все по-лесно. Бе намерила скривалище за нещата си, но все още не можеше да поеме риска да ги остави да влизат в стаята, когато пожелаят.