Рейчел Эббот - Дъщеря назаем

Ема се взираше невиждащо в градината. Чака ме по-добър ден, каза си тя, макар че тялото й тежеше, изтощено от безсъние. Е, трябваше да се справи. Семейството й се нуждаеше от нея.

Прекара нощта на един стол в стаята на Оли, твърде уплашена, за да го остави сам. Поне отначало беше на стола. В крайна сметка все пак легна на килима пред леглото му. И да заспи, не биваше да позволи на никого да мине покрай нея и да вземе детенцето й.

Снощи, щом откри Таша надвесена над креватчето му, тя й се развика панически.

— Какво правиш? Какво търсиш тук?

Наташа остана на място няколко секунди, забила празен поглед в Ема. После се провря покрай нея и хладнокръвно се прибра в стаята си, като отново залости вратата. През остатъка от вечерта Ема подскачаше и при най-слабия шум, но ужасяващият момент не се повтори и синът й беше спал блажено допреди малко.

Тя се обърна, вдигна го от креватчето и го отнесе до стола до прозореца, притиснала топлото му телце в своето. Обви го с ръце малко по-плътно от обичайното и го целуна по темето. Как ли приемаше всичко това? Оли беше свикнал на живот без напрежение, но сега навярно усещаше тревогата, която струеше от всяка пора в кожата на майка му. Ема усети, че от очите й отново са потекли сълзи, и тръсна ядно глава. Плачът не беше от полза за никого.

Тя се насили да разкърши рамене, размърда пръстите на краката си, за да отпусне мускулите си, и си пое няколко дълбоки глътки въздух.

— Мисли положително — прошепна си.

Въпреки събитията от изминалата нощ трябваше да се постарае да се държи, сякаш не се беше случило нищо. Беше убедена, че паниката й е излишна. Вероятно момичето просто беше решило да види малкото си братче. Ема трябваше да поправи нещата… в името на всички.

Тя се надигна от стола до прозореца и понесе Оли — все още по пижама — към стълбите.

— Какво ли ще ни донесе днешният ден, малък Оли? — рече му и го озари с най-широката си усмивка.

Пред вратата на Наташа спря и почука.

— Таша, с Оли слизаме да закусим. Баща ти е в банята. Искаш ли бъркани яйца?

И замлъкна в очакване. Изненада се, когато вратата се отвори. Наташа се изниза от стаята, облечена досущ както предишния ден, което подсети Ема, че трябва да й купи някакви дрехи, а и нещо, с което да освежи стаята й.

Лицето на Наташа беше безизразно, но очите й бяха уморени и зачервени. Плакала ли беше?

„Аз съм виновна. Не биваше да й крещя.“

Ема усети, че в бузите й нахлува кръв, и се обърна към Оли, за да прикрие гузното си смущение.

— Кажи „добро утро“ на Таша, Оли.

— Таса, Таса, ей, ей — рече Оли, грейна срещу сестра си и размаха ръчички във въздуха.

Момичето отклони поглед.

Тази реакция на безразличие накара Ема да сбърчи вежди, но тя се опомни и се застави да се държи естествено. Поведе ги към кухнята.

— Извинявай, все още не може да казва „ш“. Да видим… за Оли — сок. И ти искаш, предполагам — рече Ема, като реши, че за момента най-добрата стратегия е да не очаква отговор.

Тя наля сок в детската чаша на Оли, после сипа една чаша и на Наташа.

— Иди да седнеш на масата, Таша. Ще ти донеса закуската, щом е готова.

Ема отвори хладилника, извади няколко яйца, пусна две филии в тостера. Действаше машинално; мислите й бяха другаде.

Двамата с Дейвид пак бяха говорили за полицията; най-сетне го беше убедила да им се обадят. Първият въпрос на Дейвид, щом се събуди, беше къде е прекарала нощта. Ясно й беше, че ако му каже истинската причина да преспи в стаята на Оли, той ще я обвини, че прекалява, затова предпочете обяснението, че се е притеснила заради температурата на Оли, а така й се е сторило по-лесно, отколкото да притеснява Дейвид с всяко ставане да проверява сина им.

Тоест беше излъгала. Досега никога не бе лъгала мъжа си.

Тя усети погледа на Таша върху себе си и я обзе чувството, че момичето може да прочете всяка нейна мисъл. То присви леко очи, сякаш я ненавиждаше с всяка клетка в тялото си. Дали негодуваше, че е заела мястото на майка му? По гръбнака на Ема пробягаха тръпки. Защо беше дошло, ако ги мразеше толкова?

Дейвид улучи този момент да се появи в кухнята и се постара да докара жизнерадостна усмивка на лицето си. Насочи се право към Наташа.

— Здравей, миличка — каза и грейна насреща й. — Прекрасно е, че си будна и си слязла да закусиш. Добре ли спа?

Той сложи ръка около раменете й и нежно я притегли към себе си, за да я целуне по косата. Наташа се възпротиви с всички сили; Дейвид я пусна и ожесточението, с която се беше дърпала, я накара да залитне леко в обратната посока, събаряйки чашата със сок с ръка.