Рейчел Эббот - Дъщеря назаем

— Търсим я. Няма да се откажем.

Том даде знак на полицая да поеме Ема и Оли. Линейката сви в алеята.

— Трябва да се връщам вътре. Може ли?

Ема побутна с нос главата на Оли и кимна отнесено, като свали палтото на Том от раменете си. Очевидно бе погълната от желанието да не изпуска момченцето си от ръце и да прогони всички ужасни мисли от ума си.

Той отново се насочи към къщата. Би трябвало да е в еуфория — бяха спасили Оли, Гай Бентли беше мъртъв, Фин Макгинес бе арестуван, а останалата част от бандата скоро щеше да сподели участта му. Двойният арест, който му предстоеше, обаче изобщо не беше по вкуса му.

Том спря на прага на дома на Мелиса и проследи с очи отдалечаващата се линейка. Ясно му беше, че само отлага неизбежното — протакаше, както би казала Лио — но все пак трябваше да се обади на Беки.

— Оли е спасен, Беки.

Отсреща долетя радостен възглас.

— А Гай Бентли е мъртъв… Това са добрите новини. Сега е твой ред. Кажи ми, че сте открили Наташа.

Щастливият тон на Беки премина в тъжната гама:

— Няма и следа от нея, Том. Съжалявам.

Том се замисли какво ли очаква бедното момиче сега, и го връхлетя вълна леден гняв. Не се беше погрижил достатъчно добре за нея.

— Изпрати някого да арестува оня мръсник Рори Слейтър и жена му. Погрижи се да претърсите къщата щателно. Ема спомена някакво помещение под пода на мазето, което наричали Ямата. Ако са спипали Наташа, ще бъде там. Горкото момиче.

— Заемам се — рече Беки лаконично.

Том приключи разговора и реши да се свърже с още един човек.

— Пол… на колко време сте от нас? Трябва да направим два ареста, но на мен не ми дава сърцето да ги изпълня.

— Разбрано. Просто ги задръж при себе си. Въоръженият екип би трябвало да пристигне при теб всеки момент. Аз идвам до десет минути.

Том сподели и новината за Гай и чу радостните възклицания, които екнаха в колата на Пол Грийн. Нощта се бе оказала сполучлива за „Титан“.

С натежало сърце той отвори вратата към хола и прекрачи неподвижното тяло на Гай.

Мел отново се беше вторачила в огъня.

— Мел… Къде е Джак?

— В банята — отвърна тя, без да се обръща. — Мисля, че искаше да отмие кръвта от тялото си.

Том прекоси стаята и се настани в стола срещу нея — жената, която беше спасила живота на Джак.

— Благодаря ти за това, което направи тази вечер. Колкото и да ми е неудобно да го кажа, скоро тук ще пристигнат мои колеги, които ще трябва да те арестуват за убийството на Гай. Аз обаче не мога да проумея защо го направи.

На здравата половина от лицето на Мел се изписа бегла тъжна усмивка.

— Сам видя какво ми стори Гай, задето помогнах на Джак. Какво според теб щеше да ми се случи, ако ви бях предала бебето?

В главата на Том се въртяха само банални фрази, затова той замълча.

— Не бях замислила предварително да го убия; приготвих пистолета за Фин. Не можех да допусна да убие бебе. На него нямаше да му мигне окото, а бях сигурна, че ще дойде да го търси в мига, щом Джули му каже. Затова се подготвих.

— Как разбра, че и аз ще дойда? — попита Том, осъзнавайки, че единствено появата на Гай бе учудила Мел.

— Джак ми се обади, след като ме открил и ви казал къде живея. Пое огромен риск, както се досещаш. Не можеше да бъде сигурен, че няма да кажа на Гай. Обаче добави, че цели единствено да върне детето на Ема. Не знаех кой ще стигне тук първи — ти или Фин. Само че не очаквах Гай.

— Ти спаси бебето, спаси мен, спаси и Джак. Сигурен съм, че в съда ще вземат това под внимание и ще проявят милост.

Мел се разсмя.

— На драго сърце ще вляза в затвора, Том… ако щеш вярвай. В женския затвор ще се чувствам в относителна безопасност. Остана ли на свобода, Фин ще се погрижи да си платя, дори да го вкарат в „Стрейнджуейс“ до живот — което и трябва да направят. Аз обаче не съм невинна.

Том изслуша разказа й за живота й с Гай и за грешките, които беше допуснала. Словоохотливостта й обаче не го заблуди — досещаше се защо приказва толкова. Той се обърна към вратата зад себе си.

— Джак не е в банята, нали, Мел?

Тя обърна съсипаното си лице към него с престорено невинно изражение, което не можеше да заблуди никого.

— За кого говориш, Том? Тук сме само двамата с теб. От самото начало сме само двамата с теб.

Наташа крачеше по тесния път, свела глава, за да прикрие сълзите си. Нямаше от кого да ги крие, но я бяха обучили да не плаче и изпитваше срам от хлиповете, които заплашваха да я задушат. Нямаше никаква представа накъде върви, но всички пътища водят нанякъде, нали така?