Рейчел Эббот - Дъщеря назаем

Сирените се чуваха недалеч, а над главите им се носеше монотонното бучене на хеликоптер.

Том се обърна към Джак и Мелиса.

— Не искам да ви оставям, но в момента Оли е от първостепенна важност. Връщам се след две минути. Изчакайте тук — и двамата.

Ема пое към вратата, стиснала Оли здраво в прегръдките си. Очите й обаче бяха върху Джак, пронизваха го в опит да прочетат мислите му и същевременно да му разкрият нейните собствени, както и чувствата, които таеше в сърцето си.

— Джак… — промълви тя тихо.

Очите му омекнаха и той поклати едва забележимо глава, после вдигна брадичка, сякаш й казваше да върви. Тя знаеше, че трябва да го направи — заради Оли — но имаше да му каже толкова много.

Том затвори вратата след нея, а тя си каза с абсолютна убеденост, че току-що е загубила Джак за трети път; този път тъгата й беше най-непоносима.

Том с неохота напусна местопрестъплението, но трябваше първо да се погрижи за Оли, а имаше нужда и от време да помисли. Той обгърна раменете на Ема с ръка и я поведе към входната врата, като по пътя взе радиостанцията и телефоните си. В средата на алеята се беше превил задъхан полицай.

— Извинете, сър — рече той. — Каза, че трябвало да отиде до тоалетната, така че нямаше как да я придружа. Къде ли не я търсих.

Том стрелна Ема с очи, но всъщност не можеше да я вини. Поведе я бързо към портата, като се оглеждаше тревожно за обещаната линейка.

— Държа се забележително, Ема — каза, докато претърсваше пътя с очи. — Добре ли си?

— Вече да. Какво стана?

— Джак се направи на герой, проклетото му копеле. Гай бе опрял пистолета в главата му, но Мелиса имаше скрито оръжие отстрани на фотьойла. Застреля Гай. Той се стовари върху Джак и за миг реших, че и двамата са стреляли едновременно. И че Джак също е мъртъв.

Чувството беше изключително странно. Братът, когото вече беше приел за мъртъв, да умре отново. Нима бе възможно да изпита подобна болка два пъти за един и същи човек?

— Мелиса изобщо не е била любовница на Джак, нали? — попита Ема.

— Мисля, че не. Винаги е била с Гай и е живяла с Джак като куче пазач, за да е сигурна, че ще изпълнява все по-дръзките заповеди на Гай. Предполагам, че се е сприятелила с него и му е помогнала да избяга.

Том се взря в лицето на Ема и се зачуди дали тази информация ще постави нещата в по-добра, или в по-лоша светлина. Ема се взираше в Оли едва ли не с удивление. Той се беше сгушил в нея, а тя се опитваше да го обвие още по-плътно с ръце. Том съблече палтото си и ги наметна с него. Мярна задаващата се синя светлина и се изпълни с облекчение.

— Ти знаеше ли за заниманията на Джак, Ем? — попита той. — Не те обвинявам в нищо, просто се чудя как е нагазил толкова дълбоко.

Ема замълча за секунда, сякаш се чудеше какво да каже.

— Знаех за хакерството. В месеците преди да се разделим обаче, нещо като че го тормозеше… но не знаех какво точно. Непрекъснато беше ядосан — на себе си, не на мен. Предполагам, че се е дължало на онова, което го е карал да върши Гай. Той не е лош човек, Том. Като млад е допуснал някои грешки, след което е затънал твърде дълбоко.

Том би дал всичко да не е в това положение в момента. Джак се беше опитал да спаси неговия живот, вероятно бе спасил живота на Оли, а бе заложил и собствения си на карта, за да доведе до ареста на Гай Бентли.

И все пак беше престъпник. А Том беше полицай.

— Е, ще видим какво ще излезе, когато всичко това се уталожи… Джак обаче е извършвал престъпления. Не мога да си затворя очите за това.

Мисълта за престъпленията от миналото го подсети, че Ема все още не знае за случилото се с Дейвид. Той прогони мислите за Джак от ума си.

— Много съжалявам, Ем, но имам лоши новини. След твоето излизане те са проникнали в дома ви и Дейвид е пострадал сериозно. Откарали са го в болница.

Той обърна очи към потресеното лице на Ема.

— Зле ли е? — попита тя.

— Да — отвърна Том.

— О, боже. Бедният Дейвид. Нали не са наранили и Таша?

— При пристигането си екипът ни претърсил къщата, но не я открил никъде. Наистина съжалявам, Ема. Явно са я взели със себе си.

Том очакваше, че след всичко сторено от Наташа Ема ще изпита някакво облекчение, че вече я няма. Един поглед към ужасеното й лице обаче бе достатъчен, за да разбере, че я терзаят съвсем други чувства.

— В беда е, Том. Онези вероятно са се досетили, че е знаела за обаждането ми в полицията. Не ми се мисли какво ще й сторят. Намери я, заради мен. Моля те. Не искам да й се случва нищо.