Рейчел Эббот - Дъщеря назаем

Вместо отговор онзи повдигна пистолета и го насочи към Том. За негов ужас Джак пристъпи пред него и закрачи към Гай, докато лицето му не се озова пред неговото.

Гай се усмихна и опря дулото в главата му.

— Не помниш ли, че вече съм мъртъв? — рече Джак, без да отлепя очи от Гай. — Не можеш да убиеш мъртвец, Гай.

Изстрелът разкъса притихналия утринен въздух и първите будни птици запърхаха между голите клони твърде уплашени, за да подхванат мелодичния си сутрешен хор. В сърцето на Ема се заби тънко острие.

Тя изскочи от храсталаците, в които се бе скрила, щом Том влезе в къщата, и се втурна по алеята. Мислеше само за едно: за Оли.

Краката й запулсираха, пронизани от неочакваната болка при опита на мускулите й да преборят схващането. Не успяха. Ема отпусна глава и изпищя мъчително, но не спря да тича, накуцвайки. Въпреки че единият й прасец се стегна в каменна буца, тя влачеше крак след себе си и така стигна до черната входна врата на самотната плевня. Отвори я и си заповяда да продължи напред, към притихналата стая вляво — единствената, в която светеше.

Притиснала с ръка болезненото присвиване отляво на тялото си, тя влетя през прага.

Внезапно сякаш цялото помещение потъна в мрак и единствената ярка светлина заструи от Оли, който се бе разплакал, явно събуден от изстрела. Тя почти не забеляза двамата мъже, проснати на пода в локва кръв. Очите й виждаха единствено детенцето й, както и жената, която го държеше здраво в едната си ръка. В другата треперливо стискаше пистолет и го размахваше из стаята.

— Не наранявай сина ми — изкрещя Ема. — Застреляй мен, но не наранявай детето ми, моля те!

Тя впи очи в жената и се сепна стреснато. Бедната! Какво ли се беше случило с лицето й? Тя обаче държеше Оли, а в момента само това имаше значение.

— Дай ми оръжието, Мелиса.

Том. Слава богу!

Без да възразява, Мелиса насочи пистолета надолу и го подаде на Том. Щом и другата й ръка се освободи, тя прегърна силно Оли за последен път, след което се изправи, за да го подаде на Ема.

— Прекрасен е, Ема. Наистина съжалявам за всичко.

После отново седна, сякаш краката й се бяха подкосили, със замаяно изражение на лицето.

Ема обаче не я чуваше. Щом чу гласа на майка си, Оли спря да плаче. Тя го притисна плътно до себе си, толкова плътно, че той измрънка едно тихичко, недоволно „ей“. Това я накара да избухне в смях и плач едновременно. Тя го вдигна пред себе си, за да огледа нежната му кожа, пухкавите бузки и меката косичка. Оли протегна ръка към мократа й от сълзите кожа и я погали с пръстчета.

— Мамамама — каза тихичко и на лицето му разцъфна широка усмивка.

Тя отново го прегърна и се обърна към Том. Той беше хванал едно от телата на пода и се опитваше да го обърне по гръб. Под тялото, покрит в кръв, лежеше Джак. От чорлавата му коса не бе останало нищо, брадясалото лице беше избръснато и той изглеждаше напълно различен, но в същото време и съвсем същият.

Дъхът на Ема заседна в гърлото й — тя осъзна, че е пожертвал живота си за Оли. Том обаче се пресегна и Джак отвори очи: първо погледна него, после — Ема и Оли; спря очи на нея, за да се увери, че е добре. След това пое протегнатата ръка на брат си и Том го изправи на крака.

— Боже, Гай не изглеждаше чак толкова тежък — промърмори Джак.

— Никога, никога повече не върши подобна глупост, Джак. Ако не беше Мел, сега щеше да си мъртъв. Какво се опитваше да постигнеш, мамка му?

— Не забравяй, Том, както казах на Гай, аз вече съм мъртъв. Той щеше да убие и двама ни. И с мен насмалко да успее, като се стовари отгоре ми. Ако беше стрелял по мен обаче, щеше да ти осигури секунда-две, за да го обезвредиш.

Том издиша и поклати глава.

— После, Джак. Трябва да се погрижим за Оли. Мелиса, Джули казала, че му е дала приспивателно. Направи ли нещо по въпроса?

Ема врътна глава и заби очи в Мелиса със сковано от напрежение тяло. Мелиса беше в унес, вперила очи в мъртвото тяло на Гай, с бегла усмивка на устните; заговори, без да вдига глава:

— Всичко е наред. Беше му го дала точно преди да отида у тях. Сигурно е плачел от жажда — не се беше сетила да му даде да пие. Устичката му беше пресъхнала и хапчето бе залепнало под езика му. Извадих го и избърсах остатъците с кърпичка. После му дадох доста вода. Поспа, но вече е добре.

Мел все още се взираше в тялото на Гай, сякаш в транс.

— Благодаря…

Ема не успя да продума нищо повече.

— Все пак смятам, че е добре да го види лекар — заяви Том. — Ще изведа Ема навън и ще я поверя на полицая. Той ще ги наглежда до идването на линейката.