Рейчел Эббот - Дъщеря назаем

— Фин… — поде тя.

— Млъквай и слизай от колата.

Той заби дулото на пистолета в бедрото й, сякаш да я подсети за него, след което го пъхна в джоба си. Преди Ема да възрази, Фин отвори своята врата и изкара крака навън.

Тя осъзнаваше ясно, че трябва да му каже нещо, преди да влезе в къщата. Усещаше, че навън е в по-голяма безопасност. Дръпна дръжката, за да отвори вратата, готова да се спусне след него по алеята.

— Фин… — извика. — Трябва да ти кажа нещо.

Единствената й надежда беше да го убеди да й върне Оли в замяна на обещанието да не съдейства на полицията.

Той се обърна към нея и посегна към джоба на якето си.

Внезапно нощната тишина се пръсна на парчета. Отвсякъде загърмяха трясъци. Иззад живия плет изскочиха два черни силуета, силните им ръце я сграбчиха и я притиснаха в земята.

Всичко приключи за секунди. Докато вдигнат Ема обратно на крака, четирима мъже бяха обградили Макгинес, а ръцете му вече бяха закопчани зад гърба.

Той впи черните си очи в нейните. Тя преглътна сухо — мастиленият мрак на погледа му издаваше какво й се бе разминало.

Ема се извърна и забеляза Беки Робинсън, която тичаше по улицата към нея.

— Добре ли си, Ема? — попита полицайката и обгърна внимателно кръста й с ръка.

Краката на Ема омекнаха. Вече нямаше сили да се справи със случилото се и за един ужасяващ миг реши, че не може повече. Усети, че Беки я притисна по-силно.

— Слушай, Ема… Том смята, че знае къде е Оли. Трябва да тръгнеш с този полицай.

Тя посочи един мъж на средна възраст, когото Ема дори не бе забелязала.

— Том ще те чака там. Аз имам друга задача. Сигурна ли си, че ще се справиш?

След първото изречение на Беки слухът на Ема сякаш беше отказал. Тя кимна отнесено, обсебена от една-единствена мисъл:

Оли .

Заповяда на краката си да я послушат, изправи гръб и пое дълбоко въздух.

Идвам, бебчо .

Том излетя от оперативния щаб. Трябваше да стигне до дома на Мелиса, точно на границата на правомощията му. Имаше повече път от Ема, но в този час на денонощието можеше да поеме риска да мине през центъра на града.

Не им оставаше много време. Джак им беше осигурил цял час, но почти половината вече беше изтекъл.

Домът на Мелиса беше разположен на върха на едно възвишение: самотна, уединена сграда върху пустото, голо теме на хълма. Явно беше стара плевня, но някогашните сводести врати бяха заменени от огромни стъкла. Прозорецът без завеси пръскаше светлина навън, но Том все още беше твърде далеч, за да различи вътрешността на помещението.

Той вкара колата в селски път, донякъде скрит от шосето от гъста горичка офики. Върна се пеш до алеята към къщата и на мига прозря защо любовницата на Гай Бентли живее на това място. Гледката се простираше на километри и стигаше чак до близкия град. Нощем беше изключено да не забележат фаровете на задаващите се коли. Когато я посещаваше, Гай несъмнено поставяше някоя от мутрите си на пост. Алеята свършваше пред къщата на Мелиса, а към бърдото отвъд продължаваше тясна каменна пътека. Дано никой да не наблюдава пътя тази вечер, каза си Том.

Радиостанцията му изпращя.

— Том, говори Пол Грийн. Опасявам се, че имаме проблем. Бентли се заинати. Обявил на Блейк… на Джак, че новото място за среща не му харесва. Имал по-добро. Изоставен обор за говеда на около петстотин метра от къщата на Мелиса.

— Проклятие! — промърмори Том.

Гай не би проявил безразсъдството да покани купувача в дома на Мелиса, но щом бе избрал толкова близко място, вероятно имаше намерение да посети и любовницата си.

— След колко време? — попита Том спокойно, умело прикривайки истинските си чувства.

— Не знаем, но допускам, че е със собствената си кола. Златото е останало в микробуса. Не е изключено да е преполовил пътя, преди да се обади на Джак. Налага се да изчакаш пристигането ни.

— Благодаря, Пол. На колко време сте оттук?

— На около двайсет минути, но ще трябва да се приближим предпазливо. Огледахме мястото през сателит; не може просто да цъфнем отпред. Ще избягат далеч, преди да стигнем. Изпратихме хеликоптер и линейка. Местната полиция ще пристигне преди нас, но изчакай мобилния екип, Том.

Том затвори. Забеляза задаващи се фарове, затова се стрелна през пътя и се скри зад дърветата.

Трийсет секунди по-късно колата зави по пътчето и спря зад неговата. Ема скочи от цивилния полицейски автомобил почти в движение и се спусна към него с вик.