Рейчел Эббот - Дъщеря назаем

— Хакерството е едно, похищението — друго.

— Не ставай смешен, Том. Нямам нищо общо с отвличането на Наташа Джоузеф преди шест години. Моята задача беше да хакна системата. Щом научих какво е намислил Гай, се опитах да го предотвратя.

— Може и да не си участвал в отвличането на Наташа, но все пак си замесен в планирането на сериозен обир. Това е в реда на нещата, така ли? Кога беше преломният момент? — попита Том с пропит от сарказъм тон, който прикриваше обидата му.

— Когато Гай реши, че съм незаменим, и насъска армията биячи срещу мен, за да е сигурен, че ще правя каквото ми каже. Бях затънал много, много дълбоко. Всичко започна на шега, но внезапно нещата загрубяха, а Гай не искаше да ме пусне.

— Голямо лайно си, Джак. Причини много мъка на много хора.

Въртележката от чувства отново завъртя Том, после спря в нова позиция. За миг се възцари мълчание. После Джак заговори с тих, овладян глас.

— Мислех, че и Каролайн, и Наташа са мъртви. Някак успявах да понеса измамите — не много лесно, но когато започнаха да страдат хора, отказах да участвам. Трябваше да намеря начин да се измъкна. Ако не бях загинал, Гай щеше да изпрати Фин Макгинес да ме търси, а ако просто изчезнех, щеше да се насочи към теб или към Ема, може би дори към Люси, за да ме принуди да се появя. Отдавна чакам удобен случай да го прецакам и най-сетне часът за разплата удари. Защо иначе бих рискувал всичко с появата си тук?

Том занемя, но не искаше Джак да затваря… не искаше да губи връзката с него.

— Все едно — заяви брат му. — Колкото и да ми е приятно да обсъждаме решенията ми, изглежда имаме друг проблем. Според Грийн Гай държи бебето на Ема. Не очаквах отново да пробва същия номер.

— Оли е единственият коз, с който разполага. Преди време предложил да върне Наташа на Дейвид в замяна на помощта му. Дейвид обаче отказал.

— Винаги е бил задник.

— Задник или не, пребит е доста сериозно, а Наташа изчезна. Явно са я отвлекли, а после са пребили Дейвид. Освен това са в течение, че Ема ни съдейства. В момента е в колата с Макгинес.

— Мамка му!

Ругатнята разкри цяла вселена емоции за Том. Той искаше да затвори. И да каже на брат си да върви по дяволите. Искаше да седи тук и да слуша гласа му. Всъщност не знаеше нито какво иска, нито как се чувства. Знаеше със сигурност обаче, че Джак познава тази банда по-добре от всички тях, а Ема се нуждаеше от помощ.

— Откъде беше сигурен, че ще се случи точно така, Джак… че Гай ще планира това?

— Просто го наблюдавах. Следвам всеки негов ход в тъмната мрежа от шест години насам в очакване на шанса да го съсипя. Досетих се коя е жертвата, а когато потърси купувач, направих заявка.

В ума на Том оживя видението на Джак, седнал в самотна, тъмна стая в някое уединено кътче на света, залепен за компютърния екран в очакване на часа на отмъщението. Той го прогони решително.

— Познаваш тези мръсници… бил си един от тях — каза той.

— Думите ти са излишни, мило братче, но си прав, разбира се.

— И какво да правим сега?

— Ще ви осигуря малко време. А ти, Том, трябва да се погрижиш за безопасността на Ема.

Линията прекъсна.

Том остави телефона и затвори очи за миг. Какво се беше случило току-що? Самият той едва можеше да повярва.

— Няма ли да споделиш какво става?

Пол Грийн беше впил очи в него изпитателно.

— Не ми се иска, честно казано. Ясно е, че в някакъв момент ще трябва да го направя, но за момента нека просто да открием детето, да спасим Ема и да арестуваме Гай Бентли. Вашият Блейк…

— Имаш предвид уж мъртвия си брат Джак?

— … ще ни осигури известно време.

— Знаеше ли, че е жив? — попита Грийн.

— Разбира се, че не. А ти?

Том осъзна колко глупаво звучеше подобен въпрос. Никой не би му позволил да поеме операцията, дори и само ако подозираха нещо. За щастие разговорът им бе прекъснат — един от микрофоните на гробищата засече телефонен звън.

— Момент — каза Грийн. — Трябва да чуем.

Звънеше телефонът на Гай Бентли. Той се обади грубо:

— Да?

Настъпи пауза, докато човекът отсреща говореше.

— Как така си забавил плащането? На какво основание?

Не чуваха какво казва Джак.

— Виж какво, нещастник такъв, разбрахме се за час и за място. Ние сме тук. Ти къде си, боклук?

Гай отново замълча.

— Пълни глупости. Тя беше просто куриер. Разбира се, че не са я проследили… иначе досега щяха да са ни арестували, не мислиш ли?

Гай закрачи нагоре-надолу по алеята и гласът му се чуваше ту високо, ту ниско в зависимост от посоката, в която се обръщаше.