Рейчел Эббот - Дъщеря назаем

Началникът на звено на въоръжения мобилен екип взе да сипе заповеди; съобщи на екипа си, че Макгинес е в движение и вероятно ще тръгне към дома си, след което се обърна към Том и Пол Грийн.

— Мисля, че всички се досещаме как ще приключи това за Ема Джоузеф. Налага се да арестуваме Макгинес. Някой против?

Възражения нямаше.

На всички изходи на гробището имаше цивилни полицейски коли. Том чу, че от „Титан“ пренасочват няколко полицаи след Макгинес. Той вероятно смяташе, че Оли все още е при Джули, но не биваше да го изпускат от очи, в случай че крои нещо друго за Ема.

Том се свърза с Беки по радиостанцията.

— Разполагате най-много с десет минути, за да установите къде е Оли; след това трябва да напуснете, Беки. Макгинес май се връща към дома си. Накарайте Джули да проговори. Фин води Ема със себе си и е въоръжен.

Беки смотолеви някаква ругатня — беше й съвършено ясно какво означава това.

Атмосферата в помещението беше напрегната: хората планираха как да проследят Фин Макгинес незабелязано. И най-малкият признак, че го следят, можеше да се окаже катастрофален за Ема.

На Том му се щеше да е на място, за да се увери, че Ема е в безопасност. Наложи си да прояви здрав разум. Как щеше да постъпи, ако не ставаше дума за Ема? Щеше да остане тук, в оперативния щаб, за да ръководи положението.

Насочи вниманието си към един от екраните. Останалите двама мъже на гробището стояха до микробуса.

— Сега какво? — попита Том Пол Грийн. — Какво чакат още?

— Информатора ни. Той е купувачът.

— Значи сте знаели, че става дума за злато?

Грийн поклати глава.

— Не бяхме сигурни. Информаторът ни отказа да съобщи какво ще купува — явно се притесняваше, че някой подкупен полицай може да го издаде на Бентли. Компютърният ни екип обаче засече човек в тъмната мрежа, който разменил част от незаконно придобитите си биткойни за крадено злато — там често се търгува с него. Обсъждаше в един форум най-подходящото място, където да го складира, и стана дума за сейф.

— А информаторът ви?

— Също е чест гост в тъмната мрежа. Почти сигурен съм, че това е лично отмъщение срещу Гай — или Итън — Бентли. Информаторът каза, че Бентли подготвял обир, а той щял да купи стоката.

— А как така Бентли знае името на човека, складирал златото? Хакерът му е трябвало да го научи, за да открие номера на сейфа.

— Предвид кой е брат ти, вероятно ти е ясно, че не е нужно да си корифей в хакерството, за да научиш и последната подробност за някого, започвайки почти от нулата — просто е проследил низа от коментари, посетените сайтове, такива неща, и така е установил самоличността му.

— Къде е информаторът ви в момента?

Грийн наклони глава.

— Виж екран три. Там е — чака.

Том проследи посоката на показалеца на Пол Грийн до екрана. В сенките стоеше висок мъж в черен бомбър; Бентли и биячът му не го бяха забелязали. Том успя да различи, че е с обръсната глава и като че имаше козя брадичка.

— Намира се в дъното на гробището. Чакайте… извади телефона си.

Мъжът на екрана доближи телефона до ухото си, вдигна другата си ръка и се потърка по темето. Том се заслуша в разговора на Пол с него и във въпросите, които му задаваше. Мъжът вдигна ръка и отново потри глава. Том задържа очи на монитора още миг.

— Пол, може ли да поговоря с информатора ви, моля?

Пол Грийн повдигна вежди.

— Защо?

— Моля те, попитай го би ли поговорил с мен?

Грийн повдигна рамене.

— Блейк, един от полицаите до мен — главен инспектор Том Дъглас — би искал да поговори с теб, ако е възможно.

Том щеше да се изсмее на псевдонима Блейк, но се чувстваше зле, измамен, излъган, а в същото време — и развълнуван.

Грийн му подаде телефона. За момент Том не можа да проговори.

— Май толкова съм те стреснал, че си онемял, мило братче — разнесе се гласът, който Том познаваше отлично, но не беше очаквал да чуе повече през живота си. — Все още си Етичния, както виждам… все още се стремиш да оправиш света.

Той най-сетне проговори.

— Джак… Какво става, по дяволите? Какви ги вършиш?

Том слушаше гласа на брат си със смесица от гняв, облекчение и радост. Искаше му се повече от всичко да е на гробището, за да фрасне Джак по мутрата, да го събори на земята, а после да го вдигне и да го стисне с все сила в прегръдките си.

— Как се замеси в това, Джак?

— Замесен съм от самото начало. Мислех, че вече си се досетил.

Том действително се беше досетил, но не му се искаше да го признае сам пред себе си. Не беше осъзнал единствено, че Джак не действа сам. Сега обаче беше очевидно. Брат му работеше в комбина с Гай. Толкова дни и нощи заедно в стаята на Джак, без да пускат Том вътре… Може би именно те бяха натопили бащата на Гай. Или пък го бе сторил Джак, а Гай се беше досетил; в момента нямаше значение. След това явно Гай бе започнал да избира жертвите, а Джак ги хакваше.