Рейчел Эббот - Дъщеря назаем

— Нещата стават все по-зле. Джули открай време си е тъпа; ти обаче знаеш коя е Мел. Срещал си се с нея два пъти и хич не я хареса. Мел… не си ли спомняш? Мелиса.

— Да ме вземат дяволите… любовницата ти? Жената, заради която заряза Ема, е част от бандата? Нямам думи, Джак!

Том се зачуди познава ли изобщо този човек.

— Май наистина още не си проумял… Така ли е, мило братче? Няма значение. Ще издиря Мел. Веднага ми изпрати човек с лаптоп и с мобилен безжичен интернет. Грийн знае къде съм. Колкото по-бързо ми го осигуриш, толкова по-скоро ще открия Оли.

Без повече обяснения Джак затвори.

Беше отнело само пет минути да осигурят на Джак лаптоп, а няколко минути по-късно Том получи съобщение на мобилния си. Адресът на Мелиса беше изпратен на личния му имейл. Джак явно не беше загубил форма.

Той придърпа отворения лаптоп към себе си. Пощенската му кутия беше задръстена с обичайните досадни съобщения, но той кликна върху това с име БЛЕЙК. Вътре го очакваше адресът, придружен от съобщение.

Мел е любовница на Гай — открай време — затова внимавайте. Не е опасна, за разлика от главорезите на Гай, които може да са наоколо. Най-добре е да заведете там Ема — Мел надали ще предаде бебето на човек, когото не познава, а предполагам, че знае коя е Ема.

Мел е била свидетел на доста от ужасяващите постъпки на Гай, но не би допуснала той да убие бебе. Според мен именно затова е взела Оли. Това обаче е само предположение. Сигурно има някакъв план, тъй като Гай ще я убие, щом разбере. Успех, мило братче.

Том се обърна към началника на мобилния екип. Той се взираше в монитора с къщата на Макгинес в Солфорд — абсолютно притихнала, в очакване, съвсем пуста. Полицаите обаче бяха там, наблюдаваха, скрити в сенките, в очакване на мига, в който щяха да заловят Макгинес. Том разпозна колата на Беки, паркирана в дъното на улицата, извън обсега на куршумите.

В минутата, в която Ема се качи в колата на Макгинес, екипът в оперативния щаб прие, че планираното завръщане на Оли изобщо няма да се случи. От бандата не се опитаха да прикрият самоличността на Фин. Дори бяха използвали името му, а сега — според екипа, следващ рейнджроувъра — той я водеше към дома си. Том беше наясно, че съдбата на Ема е решена далеч преди появата й на гробището.

В рейнджроувъра Ема усети, че я обзема клаустрофобия. Застоялият въздух сякаш беше пропит с мириса на страха й. Тя нямаше представа къде се намират, но я интересуваше единствено Оли — искаше да си го върне, да го стисне в прегръдките си.

Фин й проговори само веднъж, докато пътуваха.

— Шефът каза, че си била момичето на Джак Дъглас.

Той се изхили мръснишки.

— Каквото повикало, такова се обадило, а? Жалко, че умря.

Тя повдигна вежди. Фин се ухили на изражението й и се приведе към нея. Лъхна я дъх на застоял тютюнев дим.

— Изпуснах шанса да го пречукам лично — каза, с лице на няколко сантиметра от нейното.

Тя се извърна отвратено, а той отново се изсмя. Какво искаше да каже? Откъде познаваше Джак? В момента обаче Ема не можеше да се разсейва с Джак. Отиваше да вземе Оли. Вълнението й нарасна и дишането й стана плитко и учестено. Оставаше още малко.

Следвайки указанията на Фин, напуснаха магистралата и завиха по широка улица. Къщите бяха доста навътре от пътя.

— Завий вляво тук, после по третата алея вдясно. Да видим дали Джули е опазила бебето. Моли се да не се е натряскала и да е изпуснала малкия досадник на главата му.

Той се разкиска, но Ема вече не го слушаше.

„Джули“? Това беше името на жената, при която беше Оли според Том. Той обаче й съобщи, че не го бяха открили. Как щеше да постъпи Фин, като се прибере и открие, че Оли го няма? Ема можеше само да гадае, но вълнението й, че ще си върне Оли, се пръсна на малки парченца.

Всички нейни усилия, всичко, което бе извършила, беше напразно. Идеше й да завие, да закрещи от мъка в нощта. Дали да не го предупреди? Можеше да му каже, че полицията вече е проверила Джули и е установила, че Оли не е при нея.

Внезапно от нищото я озари прозрението как ще приключи всичко. Беше чула името на Фин. Всеки момент щеше да стигне до дома му. А шефът му беше казал да „остави за по-късно“.

Той нямаше намерение да я пусне.

Как можа да прояви такава глупост? Това наказание, задето беше намесила полицията, ли беше?

Вече беше твърде късно да обмисля нови варианти, затова тя завъртя волана, вкара колата в тясната алея и угаси двигателя. Трябваше да го спечели на своя страна, да го убеди, че вече не работи с полицията, да го накара някак да й повярва.