Рейчел Эббот - Дъщеря назаем

Том виждаше Ема през рамото на Гай, но нямаше как да й направи знак, затова се надяваше тя да прояви благоразумието да не се показва.

Гай посочи входа на къщата с лявата си ръка, без да вади дясната от джоба. Стигнаха само до верандата.

— Спри тук, Том.

Гласът му стана твърд; приятелският тон отпреди малко беше изчезнал.

— Обърни се.

Том се обърна бавно.

Гай се усмихваше, но очите му бяха студени.

— Радиостанцията, ако обичаш, както и мобилните телефони. Бих се учудил, ако носиш само един, затова ми дай и двата, за да не се претърсваме. Предпочитам да си го спестя, ако ме разбираш правилно.

Том не бързаше. В момента всяко забавяне беше в тяхна полза.

— Е, малко братче на Джак, какво да те правя, кажи? — рече Гай небрежно.

После извади пистолета от джоба си и го насочи към Том.

Гай даде знак на Том с пистолета да мине първи. През пролуките на вратата вляво от антрето струеше светлина. Том я отвори.

В обърнатия към буйния огън удобен фотьойл седеше млада жена със спящо бебе в прегръдките си. Оли …

Тя извърна леко глава и профилът й се очерта срещу Том. Гай го следваше, насочил пистолет в главата му. Появата му я накара да се сепне.

— Гай… — възкликна тя, очевидно преглъщайки страха си. — Не те очаквах.

— Явно — отвърна Гай. — Защо шибаното бебе е у теб, Мел?

В гласа му прозвучаха изненада и гняв. Мел отново обърна лице към огъня, за да скрие очи от приятеля си. Том успя да разпознае паниката в тях. Без да поглежда Гай, тя заговори с предизвикателен тон, който звучеше неубедително предвид разтреперания й глас.

— Джули ми каза, че нямало да върнете детето. Беше пияна, затова го взех. Няма да го оставя на Фин. Не и на този мръсен главорез.

— Излизала си от къщата?! — изуми се Гай.

— Беше тъмно. Никой не ме видя. Само Джули, а тя знае как действа мъжът й.

Том нямаше представа за какво говорят, но запази мълчание.

— Ама че тъпа кучка си, Мел.

Нехайният тон на Гай някак звучеше по-заплашително и от най-силния вик.

— Мислех, че си си научила урока преди шест години. Това е Том, братът на Джак. Ченге е. Само че ти знаеш всичко това, нали? Кога ще пристигнат подкрепленията, Том?

Том повдигна рамене. Нямаше намерение да издава нищо, макар че ситуацията все още можеше да поеме в ужасяваща посока.

— Няма значение, моите хора ще ме предупредят при приближаването им. Защо си се свързала с Том, Мел?

Гай беше взел на мушка Мел, която все още притискаше Оли към гърдите си; тя обаче гледаше не в него, а във вратата отзад. Том проследи погледа й и за миг притвори очи ужасено.

— Остави я на мира, Гай! Аз казах на Том как да я открие.

Гласът накара Гай да се завърти. Той на мига насочи пистолета към мъжа на прага.

— Здравей, мило братче — рече Джак и се усмихна тъжно на Том.

— Джак Дъглас — прошепна Гай с присвити като цепки очи, после му даде знак с пистолета да застане до Том. Джак обаче не помръдна. — Ама че изненада. Върнал си се, за да се видиш с Мел, така ли? Явно си й длъжник.

Гай се озъби срещу любовницата си.

— Мел не е виновна за нищо — рече Джак. — Измамих и нея.

— Глупости, Джак! След като прецака оня шибан обир, никога нямаше да ни се измъкнеш без помощта на Мел. Тя обаче си плати скъпо, нали така, бебчо?

Том обърна очи към Мел, която се бе вторачила в огъня. Имаше желание да изтръгне Оли от ръцете й и да се спусне към вратата, но му беше ясно, че няма да успее. Не и докато Гай размахваше пистолета.

— Вече не излиза от къщата. Знаеше ли това, Джак? — продължи Гай. — Така е от деня, в който ти помогна да избягаш. Покажи на Джак какво ти направи той.

Тонът на Гай звучеше все така приятелски. Мел не обърна глава.

— Мога да те принудя, Мел, знаеш го. Покажи му.

Мел бавно обърна глава и разкри лявата половина от лицето си. От долния край на лявото й око до брадичката се спускаше крив белег, кафеникав на цвят, който опъваше клепача й надолу и разкриваше розовата му влажна вътрешност.

— Копеле мръсно — каза Джак.

— Фин я удари само един-два пъти. После я заши сам.

Нямаше нужда Том да пита — досещаше се, че шевовете са направени без упойка. За миг си представи болката на Мел, докато иглата пробива плътта й. Вярно, тя имаше известна вина, но подобна жестокост беше дивашка.

— Ще се разправям с Мел по-късно. Сега да ви видим вас.

Тонът на Гай се промени.

— На колене, и двамата.

— Защо не се измъкнеш, докато имаш шансове, Гай? — попита Джак, без да помръдва.