Джеффри Арчер - Ези печели

Коля беше успял да уреди два билета за секторите, но не каза на Александър, че ги е пожертвал, за да е сигурен, че заместникът му и главният кранист няма да са на пристанището в събота следобед.

Когато отиде в кухнята да закуси, Александър с изненада видя вуйчо си и се зачуди дали не е успял да намери билет в последния момент. Попита го и остана озадачен от отговора му.

— Този следобед можеш да играеш в много по-важен мач — каза Коля. — Той също е срещу Москва и е от онези, които не можеш да си позволиш да изгубиш.

Младежът седя мълчаливо, докато вуйчо му го запознаваше с плана, който беше разработвал с майка му през последния месец. Елена вече беше казала на брат си, че ако Александър не пожелае да участва поради някаква причина, цялото начинание отпада. Трябваше да е сигурна, че синът й е напълно наясно с рисковете, които поемат. Коля дори се опита да го подкупи, за да се увери, че е напълно в играта.

— Успях да намеря билет за мача — каза той и го размаха пред лицето му. — Така че ако предпочиташ…

Двамата с Елена наблюдаваха внимателно каква ще е реакцията на младежа.

— Мачът да върви по дяволите — отвърна той.

— Но това означава, че ще трябва да напуснеш Русия и може би никога да не се върнеш — каза Коля.

— Но не означава, че ще престана да съм руснак. А и може никога да не ни се отвори по-добра възможност да избягаме от кучите синове, които убиха баща ми.

— Значи е решено — каза Коля. — Но трябва да разбереш, че няма да замина с вас.

— Тогава и ние няма да заминем — отвърна Александър и скочи от стария стол на баща си. — Няма да те оставя сам да понасяш последиците.

— За жалост ще се наложи. За да можете двамата с майка ти да се измъкнете, ще трябва да остана, за да потуля следите ви. Баща ти би очаквал точно това.

— Но… — започна Александър.

— Никакво но. А сега трябва да тръгвам за сутрешната смяна и да ръководя разтоварването на двата кораба. Така всички ще решат, че следобеда и аз ще съм на мача.

— Но няма ли да заподозрат нещо, когато се разбере, че никой не те е виждал на стадиона? — попита Елена.

— Не и ако преценя правилно времето — отвърна Коля. — Второто полувреме би трябвало да започне към четири, а тогава ще гледам мача с останалите момчета. И ако имаме късмет, когато съдията свири края на мача, вие ще сте извън териториални води. Само гледай да дойдеш навреме за следобедната смяна и поне този път прави онова, което ти казва началникът ти. — Александър се ухили, когато вуйчо му стана и го сграбчи в мечешка прегръдка. — Направи така, че баща ти да се гордее с теб — каза той и си тръгна.

На излизане от апартамента Коля се сблъска с приятеля на Александър, който слизаше по стълбите.

— Намерихте ли си билет за мача, другарю Оболски? — попита той.

— Да — отвърна Коля. — В края на северния сектор с останалите момчета. Ще се видим там.

— Няма да стане — каза Владимир. — Аз ще съм на западната трибуна.

— Късметлия — отвърна Коля, докато слизаха заедно по стълбите. И макар да се изкушаваше, не го попита какво е направил, за да се сдобие с билета.

— Ами Александър? Той ще бъде ли с вас?

— Уви, не. Ще се наложи да работи втора смяна и между нас казано, направо е бесен.

— Кажете му, че ще се отбия довечера и ще му разкажа мача до най-малката подробност.

— Много мило от твоя страна. Сигурен съм, че ще ти е благодарен. Приятно прекарване на мача — добави той, преди всеки да продължи по пътя си.

След като Коля тръгна за пристанището, Александър имаше десетки въпроси към майка си, на някои от които тя не можеше да отговори — включително и в коя страна ще избягат.

— Към три следобед ще отплават два кораба, но вуйчо ти ще избере в последния момент на кой да се качим — каза Елена.

От начина, по който Александър крачеше напред-назад, тя ясно виждаше, че той вече е забравил напълно за мача и мисли единствено за бягството. Погледна го тревожно и каза твърдо:

— Това не е игра. Ако ни хванат, ще разстрелят вуйчо ти, ще ни пратят в лагерите и ще останем там до края на живота си. Още не е късно да размислиш.

— Знам какво би направил баща ми — каза Александър.

— Тогава по-добре започвай да се приготвяш — отвърна майка му.

Александър влезе в стаята си, а Елена започна да пълни кутията за обяд, която той вземаше със себе си всяка сутрин. Този път обаче не я пълнеше с храна, а с всички банкноти и монети, които с Константин бяха успели да спестят през годините, малко евтини накити, годежния й пръстен, който сложи до венчалната халка, както и един руско-английски речник. Искаше й се да беше слушала по-внимателно всяка вечер, докато Константин и Александър си говореха на английски.