Джеффри Арчер - Ези печели

— Разбира се — каза Чарли и отново си помисли колко нервен е съпругът й. — Пък и докато водиш кампанията си, винаги мога да отида в Ермитажа. Ще разгледаме Рейкс друг път.

— На връщане у дома може би — ухили се Наташа.

— Тоест след осем години — уточни Чарли.

— Ето какво ще направя — каза Саша. — Ако стана президент, ще идем на ваканция в Амстердам и ще разгледаме както Рейкс, така и музея на Ван Гог.

— Руските президенти не ходят на ваканция — каза Елена. — Защото ако отидат, някой друг ще седне зад бюрото им.

Саша се разсмя.

— Мисля, че ще откриеш, че това се е променило, мамо.

— Не бих разчитала на това, докато старият ти приятел Владимир души наоколо.

— Как е Елена? — попита Ана, когато Алекс се върна на мястото си.

— Иска й се да се беше върнала в Санкт Петербург преди години и да беше благодарила подобаващо на Коля, задето рискува живота си, за да ни помогне да избягаме.

— Тя на няколко пъти го кани да дойде в Бостън — напомни му Ана. — Но той така и не прие предложението й.

— Подозирам, че Поляков се е погрижил никога да не му издадат виза — каза Алекс. — Мама винаги казва, че с радост би се върнала у дома за погребението му.

— След всички тези години тя продължава да мисли за Санкт Петербург като за свой дом — каза Ана. — И с теб ли е същото?

Алекс не отговори.

— Моля, закопчайте коланите си — каза капитанът. — След двайсет минути кацаме в Амстердам.

— Жалко, че няма да имаме достатъчно време да посетим Рейксмузеум — каза Ана, докато самолетът се гмуркаше в облаците.

— Последния път, когато направихме нещо такова, беше на връщане от Давос, когато посетихме Тейт — каза Алекс.

— Това беше преди Давос, а не след — напомни му Ана. — Най-трайният ми спомен от онзи път беше как лежиш във ваната в хотела и репетираш речта си.

— И изпуснах листовете във водата и после ти трябваше да я пишеш отново.

— А ти заспа, докато траках на машината — подразни го Ана.

— Мисля, че може да се нарече справедливо разделение на труда — каза Алекс.

— И какво се очаква да правим сега, господарю? — попита Ана, когато самолетът кацна. — Да идем в пицарията на летището и да видим какво има да предложи конкуренцията ли?

— Не, вече открих, че нищо в Амстердам не може да се сравнява с «Елена». Като слезем, ще ни чака кола, която ще ни откара до Рейкс и после до музея на Ван Гог. Но можем да прекараме само по един час във всеки от тях, за да не изпуснем определеното ни време за излитане.

Ана го прегърна.

— Благодаря, скъпи. Това са две от галериите, които трябва да видиш преди да умреш, както казва господин Розентал.

— Не смятам да умирам в близко бъдеще — отвърна Алекс, докато самолетът спираше до чакащата лимузина.

Саша и семейството му се качиха на Полет 109 на «Аерофлот» за Санкт Петербург малко след дванайсет. Капитанът излезе от пилотската кабина да ги поздрави.

— Само искам да кажа, че за нас е чест да бъдете на борда, господин Карпенко, и от името на целия екипаж ви желая успех на изборите. Лично аз със сигурност ще гласувам за вас.

— Благодаря — отвърна Саша.

Една стюардеса ги отведе до местата им и им предложи питиета. Дори Елена остана впечатлена.

Самолетът отлетя в 12:21 и докато останалите от семейството дремеха, Саша отново преговори речта, която щеше да изнесе при пристигането си на летището. Трябваше също да подготви реч за погребението на вуйчо си, но това щеше да почака, докато не се настанят в хотела.

— Позволете първо да благодаря на всички ви за невероятното посрещане…

Саша се облегна назад и се запита какво ли бе имал предвид Немцов, когато бе споменал за голямо посрещане.

«Вярно, че ме нямаше дълго, но сърцето ми винаги…»

Алекс и семейството му се върнаха на летището малко след 11:30, след като посетиха Рейкс и музея на Ван Гог.

— «Нощна стража» и «Слънчогледи» за по-малко от два часа — каза Ана, докато преглеждаше пощенските картички, които бе купила.

Капитан Фулъртън беше осигурил време за излитане, така че да пристигнат в Санкт Петербург около пет и половина местно време. Изпита облекчение, когато видя лимузината на г-н Карпенко да минава през портала няколко минути преди срока.

Щом семейството се качи на борда, капитанът бавно изведе машината на източната писта, където спря, за да изчака самолета на «Аерофлот», преди от кулата да му дадат разрешение за излитане.

На път към Санкт Петербург