Джеффри Арчер - Ези печели

— Саша! — Той се обърна и видя Фиона да бърза надолу по стълбите. — Ще ме качиш ли?

— Разбира се — каза Саша и се дръпна, за да може старата му неприятелка да се настани до него на задната седалка.

— Добър вечер, Артър.

— Добър вечер, мис Хънтър.

— Много ми се иска да можех да остана още малко — каза Фиона, докато колата потегляше, — но шефът няма да е доволен, ако пропусна задължително гласуване. Но по-важното е какво ще отговориш на единствения въпрос, който си задаваха всички на партито?

— И какво казваха те за шансовете ми? — попита Саша, прибягвайки до стария политически трик да отговаря на въпроса с въпрос — макар да знаеше, че Фиона няма да се върже.

— Всички говорещи английски бяха на твоя страна, както и половината руснаци, макар че един от тях — тя бръкна в чантата си и извади визитка, — Иван Доноков, определено не ти е приятел. Зададе ми много странен въпрос — дали си живял някога в Америка. — Саша я погледна объркано. — Казах му, че доколкото знам, не си. После го попитах какво мисли за шансовете ти, ако решиш да излезеш на ринга.

— И той какво отговори?

— Призна, че си може би един от сериозните състезатели, но каза, че на сцената щял да излезе и един черен кон.

— А каза ли името на коня? — попита Саша, като се мъчеше да скрие безпокойството си.

— Смятал, че един твой стар приятел, Владимир…

— Той не ми е приятел — каза Саша. — Както и да е, единственият му интерес беше да стане шеф на ФСС и след като вече постигна целта си, няма да поглежда по-надалече, а само ще се стреми да си запази мястото.

— Доноков не беше на това мнение. Той е сигурен, че Владимир също поглежда през Червения площад към Кремъл.

— Но това просто не е реалистично.

— Защо да не е, ако има подкрепата на Елцин?

— Защо му е на Елцин изобщо да помисля да подкрепя такъв човек?

— Изглежда, че дъщерята и зетят на Елцин ще бъдат арестувани и обвинени в измама и той някак е успял да направи така, че проблемът да изчезне. Чух, че видеозаписът на момиче на повикване, извършващо характерните си услуги на бюрото на главния прокурор, си заслужавал да се види.

— Но това не е причина да подкрепиш кандидатурата на човек, който е напълно неподходящ за президент.

— Саша, как би се почувствал ти, ако си президент и има опасност дъщеря ти да влезе в затвора?

— Бих настоявал за спазването на закона.

— Наистина ти вярвам — каза Фиона, — което само доказва какви щастливци ще бъдат, ако изберат теб. Но склонен ли си също да жертваш Външното министерство, когато има вероятност да останеш с празни ръце?

— Доноков каза ли каква е неговата позиция? — попита Саша, отново отговаряйки на въпроса с въпрос.

— Не. Но няма съмнение, че щом е заместник-директор на ФСС, ще подкрепи шефа си.

— В Русия нещата не стават по този начин. А каза ли какво е мнението му за шансовете ми? — попита Саша, продължавайки да ръфа същия кокал.

— Не, но каза, че ако не се кандидатираш, няма да има никакво съмнение кой ще е следващият президент.

— В такъв случай не мога да се сетя за по-добра причина да се кандидатирам — каза Саша, сваляйки гарда си. Нито за миг не беше помислял, че Владимир може да се окаже сериозен претендент, но приемаше, че ако наистина се кандидатира, състезанието ще бъде жестоко, защото борбата беше единственият спорт, в който Владимир наистина го биваше.

— Ако наистина решиш да се кандидатираш — каза Фиона, — мога само да се надявам да спечелиш. Много ще липсваш на Камарата и от теб би станал адски добър външен министър. Но Русия е много по-голямо предизвикателство. И ако станеш президент, отношенията със Запада ще се подобрят моментално, което може да бъде само от полза за всички, включително за руския народ.

— Много мило от твоя страна, Фиона. И след като вече зная кой е най-вероятният ми противник, не бих се отказал от някои от твоите характерни умения.

— Ще приема това като комплимент — каза Фиона, докато колата влизаше през служебния вход в двора на Стария дворец. Докато Саша слизаше от колата, звънецът зазвъня, двамата се разделиха и всеки тръгна по пътя си.

«Каква ирония», помисли си Саша, докато влизаше в лобито на мнозинството. За вземането на решението му бе помогнало не онова, което беше научил на партито, а информацията, дошла от най-неочаквания източник, при това на задната седалка на колата му.

Когато Саша каза на Елена, че възнамерява да се върне в Русия и да се кандидатира за президент, тя сякаш изобщо не го чу.