Джеффри Арчер - Ези печели

Огледа се и видя посланика да води задълбочен разговор с редактора на «Дейли Телеграф» Чарлз Мур. Явно трябваше да изчака преди да размени няколко думи с Юрий — думи, които вече бяха внимателно обмислени.

Отиде при търговския министър Леонид Бубка с надеждата, че той може да се издаде, но Бубка сменяше темата всеки път, когато в разговора се появеше думата «избори». Саша не се отказа лесно, но Бубка продължи да блокира всеки негов опит да отбележи точка с майсторство, на което би завидял и Лев Яшин. Когато старият му приятел Иля Резинев, вторият секретар в посолството, докосна лакътя му, Саша дискретно се дръпна настрани и го заслуша внимателно.

— Чу ли кого са назначили за директор на ФСС? — тихо попита Иля.

— Не ми казвай. Нима Владимир най-сетне е успял?

— Боя се, че да — потвърди Иля.

— Старото КГБ с ново име — каза Саша. — Ръководено от същата шайка, облечена в костюми вместо униформи. Кого е трябвало да изнудва този път?

— Като че ли Елцин — каза Иля. — Владимир му обещал, че който и да го смени като президент на следващите избори, ще се погрижи срещу него и семейството му никога да не бъдат повдигнати обвинения в корупция и измама.

— В такъв случай първото, което бих направил аз, ако стана президент, би било да изхвърля Владимир и ясно да дам да се разбере, че никой извършил сериозно престъпление срещу държавата не може да се надява на имунитет.

— Ако го направиш, Саша, ще се наложи да построиш още много затвори.

— Ако се налага.

— Само внимавай на кого го казваш, защото заместникът му е тук тази вечер.

— Кой е той?

— Високият як мъж, който разговаря с Фиона Хънтър.

Саша погледна над рамото му и видя как един мъж подава на Фиона визитката си. Човек, когото трябваше да избягва. Обърна се и видя, че посланикът стои сам до камината и пали пура.

— Извинявай, Иля. Трябва да поговоря насаме с шефа ти. Благодаря за информацията, беше много ценна.

Саша бързо прекоси помещението.

— Добър вечер, Юрий. Поредното чудесно парти.

Застана до стената, за да е сигурен, че на посланика ще му се наложи да обърне гръб на гостите си, така че само най-твърдо решените или нетактичните да се осмелят да ги прекъснат.

— Забелязах те на представлението на Болшой миналата седмица — каза посланикът. — Остават си една от най-добрите ни експортни стоки.

— Гуданов беше великолепен — призна Саша.

— Имаме проблем с него и искам да го обсъдя с теб, но сега не е времето. Е, Саша, взе ли вече решението си?

— Преди да отговоря на този въпрос, Юрий, много ще ми бъде интересно да разбера какви са шансовете ми според теб.

— Както много добре знаеш, нямам право да изразявам лично мнение. Аз съм само скромен говорител на правителството, на което служа. Но — каза Юрий, минавайки на руски, — ако бях комарджия, какъвто не съм, разбира се, бих заложил малка сума, че догодина по това време шеф ще ми бъдеш ти.

— Само малка сума ли?

— Посланиците винаги трябва да внимават със залозите — каза Юрий без дори намек за усмивка.

Саша се разсмя и се запита колко ли други политици са чували от него същите тези думи.

— И имам една малка молба — каза Юрий. — Ще съм ти задължен, ако ми кажеш решението си преди да направиш официално изявление.

— Ако реша да се кандидатирам, ще се погрижа да получиш изявлението ми преди да е стигнало до пресата.

— Благодаря — каза Юрий. — Трябва да те помоля и за още едно нещо, преди…

— Посланик, какво фантастично парти — каза един мъж, който явно не беше забелязал, че двамата са увлечени в разговор и може би не искат да ги прекъсват.

— Благодаря, Пиърс — отвърна посланикът. — Радвам се, че дойде.

Моментът беше отминал и Саша се изниза, тъй като редакторът на «Дейли Мирър» не беше сред четиримата, с които трябваше да разговаря. Тръгна бавно към изхода, като спираше да размени по няколко думи с другите гости и обръщаше особено внимание на онези, които го заговаряха на руски, тъй като границите на избирателния му район можеше и да се променят. Погледна назад към салона и видя, че мъжът, когото избягваше, се взира в него.

Часовникът в преддверието удари веднъж и му напомни, че след половин час има гласуване в Камарата. След няколко минути партито щеше да остане без политици от различните партии, тъй като трябваше да се върнат за задължителното гласуване — не че Саша имаше някаква представа какъв точно закон ще приемат.

Докато излизаше от посолството, колата му се материализира от нищото и Артър изскочи да му отвори задната врата. Саша тъкмо се канеше да се качи, когато чу познат глас.