Джеффри Арчер - Ези печели

— Разбира се, мамо, ще те разбера, ако не искаш да дойдеш с мен.

— Разбира се, че ще дойда с теб — тихо каза тя.

Отначало Саша се изненада, после се зарадва и накрая се натъжи, когато тя му каза каква е причината да размисли.

— Толкова съжалявам — каза той и я прегърна. — Вуйчо Коля беше прекрасен човек и двамата сме му толкова задължени.

— Роднините ме попитаха дали ще бъдеш така добър да произнесеш реч на погребението му.

— Разбира се, че ще го направя. Предай им, че за мен ще е чест.

— Жена му ми каза какви са били последните думи на Коля — въздъхна Елена. — «Кажи на Саша, че ако е син на баща си, от него ще стане чудесен президент.»

Саша направи кратко изявление пред журналистите в лобито в десет сутринта на следващия ден.

Депутатът Саша Карпенко се оттегля от поста си във Външно министерство. Освен това подава оставка като представител на Мерифийлд, тъй като възнамерява да се върне в родната си Русия и да се кандидатира за президент на предстоящите избори.

Премиерът отговори малко по-късно от Даунинг стрийт:

— Правителството губи изключителен служител и силен парламентарист. Надявам се и вярвам същите тези умения да му послужат, когато се върне в родната си страна. И ако бъде избран на високия пост, към който се стреми, всички можем да очакваме една положителна нова ера в англо-руските отношения.

Лорд Коен беше сред първите, които му се обадиха.

— Саша, ако търсиш кой да оглави кампанията ти, още съм на разположение.

— Не бих могъл да намеря по-добър, Бен, това е сигурно.

Бившият заместник-премиер на Русия му се обади на следващия ден, докато Саша се бръснеше.

— Много се зарадвах на новините — каза Немцов. — Медиите направо полудяха и според първото публикувано проучване в сутрешните вестници се ползваш с двайсет и девет процента одобрение.

— А как се представя Владимир?

— Два процента, а само преди седмица бяха четири.

Може би най-големият шок за Саша бяха обажданията от множество държавни глави и премиери от цял свят през следващите четирийсет и осем часа. Всички те му казваха съвсем не завоалирано само едно — искаше ми се да имах право на глас.

Руският посланик му се обади вечерта преди полета за Санкт Петербург.

— Саша, от два дни се мъча да се свържа с теб, но винаги ми дава заето. Да не би да съм пропуснал нещо? — Саша се разсмя. — Шефовете ми ме инструктираха да се погрижа пътуването ти до Санкт Петербург да мине колкото се може по-гладко. Ще пратим кола да откара теб и семейството ти до летището и инструктирах «Аерофлот» да затворят салона за първа класа, така че никой да не те безпокои.

— Благодаря, Юрий, много мило от твоя страна, тъй като ще трябва да работя върху две важни речи.

— Е, коя новина искаш да чуеш първо, добрата или лошата?

— Добрата — отвърна Саша.

— Само петдесет процента от руските жени смятат, че изглеждаш по-добре от Джордж Клуни.

Саша отново се разсмя.

— А лошата каква е?

— Няма да ти хареса да научиш кой е новоназначеният премиер на Елцин.

Шеста част

На път към Амстердам, 1999

Алекс вдигна телефона на бюрото си.

— Търси ви човек на име Димитрий — каза г-ца Робинс. — Казва, че ви е стар приятел и че не би ви притеснявал, ако не е спешно.

— Познавам го по-отдавна и от теб, Памела, и наистина е стар приятел. Свържи ме.

— Ти ли си, Алекс?

— Димитрий, радвам се да те чуя след толкова много време. От Ню Йорк ли се обаждаш?

— Не, от Санкт Петербург. Трябва да ти съобщя тъжната новина, че вуйчо ти е починал. — Алекс онемя. Почувства се виновен, че не беше успял да види вуйчо си при последното си посещение в Санкт Петербург. — Щях да се обадя на Елена и да не притеснявам теб — продължи Димитрий, — но не зная как да се свържа с нея на работата й.

— Можеш да ме притесняваш винаги, когато решиш, Димитрий. Ще кажа на майка ми, защото тя ще иска да е на погребението. Знаеш ли кога ще бъде?

— Следващия петък, в църквата «Апостол Андрей». Знам, че времето е малко, но ако успееш да дойдеш, роднините се надяват да произнесеш реч.

— Винаги ще имам време за човека, който спаси живота ми — рече Алекс. — Предай им, че за мен ще е чест.

— Много ще се зарадват. Ти си нещо като герой в града, така че се подготви за голямо посрещане.

— Благодаря, Димитрий. Очаквам с нетърпение да се видим.

Алекс затвори и натисна копчето под бюрото си. Г-ца Робинс се появи след секунди с бележник и химикалка.