Джеффри Арчер - Ези печели

— Но в политиката понякога се налага да правиш компромиси…

— Компромисите са за онези, които нямат кураж, морал и принципи.

— Саша, не е нужно да убеждаваш мен, че си подходящият човек за поста, но първо трябва да се погрижим да те изберат.

— Съжалявам, че съм толкова негативен, но не бих искал да стана президент и да открия, че някой друг дърпа конците.

— Разбирам. Но щом заемеш поста, ще можеш да срежеш въпросните конци. Не забравяй, няма власт без пост.

— Разбира се, че си прав — отвърна Саша. — Ще ти кажа веднага щом взема решение.

— И кога ще е това?

— Скоро, Борис. Има един-двама души, с които трябва да се посъветвам, преди да взема окончателно решение.

— Майка ти със сигурност ще настоява да се кандидатираш, нали? В края на краищата баща ти определено би искал да те види като президент.

— Тя е единствената в семейството, която е стопроцентово против тази идея — засмя се Саша. — Твърдо вярва в принципа «по-добре врабче в ръката»…

— А какво мисли жена ти?

— Изчаква.

— Ето това е нещо, което всеки политик на света разбира.

Саша се разсмя.

— Но ще ме подкрепи, ако смята, че наистина искам поста, и вярва, че мога да го спечеля.

— А дъщеря ти?

— В момента Наташа се интересува единствено от Брад Пит.

— Някакъв начинаещ политик ли?

— Не, американски актьор. Наташа е убедена, че би се влюбил в нея на мига, ако се срещнат. И не разбира защо служител от Външното министерство не може да го уреди. «Колко важен си всъщност, татко?» Все това ме пита.

Немцов се разсмя.

— Същата работа е и у дома. Синът ми иска да е барабанист в местна джазова банда и не проявява абсолютно никакъв интерес към влизане в университета.

Биг Бен удари четири пъти.

— По-добре да се връщам при колегите, преди да са се досетили защо всъщност съм дошъл в Лондон — каза Немцов.

— Благодаря, че ми отдели толкова много време, Борис. И за подкрепата ти — каза Саша, докато прекосяваха заедно Централното лоби.

— Всеки път, когато те виждам, Саша, се убеждавам все повече, че ти си подходящият човек за следващ президент.

— Благодарен съм за подкрепата ти и ще ти кажа веднага щом реша.

— Ако се върнеш в Санкт Петербург, може и да се изненадаш колко голямо ще бъде посрещането — каза Немцов.

— Радвам се, че не се налага аз да вземам това решение — каза Чарли.

— Но все пак го правиш, скъпа — отвърна Саша. — Защото изобщо не бих и помислил за такова рисковано начинание без твоята благословия.

— Замислял ли си се колко много имаш за губене?

— Разбира се, че съм се замислял. И тъй като Лейбъристката партия със сигурност ще спечели следващите избори, лесно мога просто да изчакам и да се надявам да стана външен министър. Много по-големият риск е да напусна Камарата, да се върна в Русия и цяла година да водя предизборна кампания, а накрая някой да ми отмъкне наградата.

— Особено ако въпросният някой е не друг, а старият ти приятел Владимир.

— Докато е приближен на Елцин, по-вероятно ще се озове в затвора, отколкото в Кремъл.

— Тогава нека ти задам един прост въпрос — каза Чарли. — Ако ти предложа на поднос и двете позиции, президент на Русия и британски външен министър, коя би избрал?

— Президент на Русия — без колебание отвърна Саша.

— Значи имаш отговора — каза Чарли. — Както и моя. Иначе ще прекараш остатъка от живота си в питане: «А какво ли щеше да стане, ако…?».

— Мислиш ли, че трябва да се посъветвам още с някой, преди да взема подобно окончателно решение?

Чарли се замисли дълго и сериозно.

— Няма смисъл да питаш майка си, защото и двамата много добре знаем какво е мнението й. Нито пък дъщеря ти, която мисли за съвсем други неща. Все пак бих искала да чуя мнението на Алф Райкрофт. Той е мъдър стар мошеник, който те познава от повече от двайсет години и има рядката способност да мисли нестандартно. И още по-важното, винаги ти мисли само най-доброто.

— На какво дължа великата чест, господин министър? — попита Алф, докато водеше Саша към дневната.

— Имам нужда от съвета ти, Алф.

— Тогава сядай. Едва ли ще ни притесняват, тъй като жена ми излезе да върши добри дела. Мисля, че днес е помощник-библиотекар в болницата.

— Тя е истинска светица.

— Също като Чарли. Истината е, че и двамата сме спечелили от лотарията на брака. Е, с какво мога да ти помогна, младежо?

— Аз съм на четирийсет и шест — каза Саша. — Наричаше ме младеж, когато дойдох за първи път в избирателния район преди повече от двайсет години. Сега никой не ме нарича така.