Джеффри Арчер - Ези печели

— Това пък защо го казваш?

— Защото преди две седмици Джордж Сорос беше в Давос и изнасяше лекция върху механизма на обменните курсове. Знам, защото бях в публиката.

Коленете на Ивлин се подгънаха и тя се свлече на най-близкия стол.

— И какво да правя сега? — попита след известно мълчание.

— Приеми офертата на банката за шестстотин милиона, преди да са размислили.

— Госпожа Лоуъл-Халидей приема предложението на банката за шестстотин милиона долара за акциите й — каза секретарят. — Но ми трябва одобрението на борда, преди да сложа подписа си.

— Но това беше когато тя притежаваше петдесет процента от банката — каза Джейк. — Благодарение на брилянтната акция на Боб сега тя има само четирийсет и девет процента и ние контролираме компанията.

— Предложи й триста милиона и се съгласи на четиристотин — каза Алекс.

— Мислиш ли, че ще се съгласи? — попита Мич Блейк.

— Със сигурност — отвърна Алекс. — Акройд ще й каже, че е изключено да получи по-добро предложение другаде, и ако тя приеме, добрата новина ще бъде, че на банката няма да й се наложи да й плати нито един цент.

— Как така? — попита Алан Гейтс.

— Просто е, но може би е време Джейк да разкаже на борда малко повече за коза, който винаги сме държали в ръкава си.

Джейк отвори една папка и прелисти няколко страници, преди да открие подписаното съглашение.

— Госпожа Лоуъл-Халидей е взела няколко заема през годините, когато брат й Лорънс беше председател на борда. Като главен изпълнителен директор Акройд е одобрил трансакциите и за да може донякъде да ги легитимира, Ивлин се е съгласила да плаща пет процента годишна лихва до връщането на заема. За нейно съжаление, но в полза за банката, тя не е върнала нито цент, но пък изобщо не е и възнамерявала да го прави. — Джейк обърна на следващата страница и продължи: — Резултатът е, че след повече от двайсет години дълг и натрупани лихви в момента тя дължи на банката малко повече от четиристотин петдесет и един милиона долара.

Джейк затвори папката. Настъпи тишина, последвана след миг от аплодисменти.

— Но дори да приеме офертата, тя пак ще дължи на банката повече от петдесет милиона — каза Боб.

— И ние ще се съгласим да й ги опростим срещу нейните четирийсет и девет процента акции — отвърна Джейк.

— Браво — каза Алекс и огледа присъстващите. — Аз обаче още чакам да чуя подробности как Боб е успял да постигне всичко това.

Останалите директори също насочиха вниманието си към най-дългогодишния член на борда, който вече нямаше кичур бяла коса.

— Един джентълмен винаги трябва да пази дискретност, когато е замесена дама — каза Боб. — Все пак мога да съобщя на борда, че госпожа Ивлин Лоуъл-Халидей не знае разликата между това да преспиш с някого и да те изчукат. Между другото, господин председател, вече мога ли да се оттегля от борда?

Лондон, 1999

— Възнамерява ли уважаемият джентълмен да посети другия си избирателен район в близко бъдеще?

Саша се усмихна, а други направо се разсмяха на подмятането. Беше подготвил добре отговора си.

— Мога да кажа на уважаемия депутат, че нямам планове да посещавам Русия в близко бъдеще. С нетърпение обаче очаквам да видя премиерата на «Лебедово езеро» в Кралската опера в изпълнение на балета на Болшой театър. — За малко да добави, че това е най-добрият балет на света, но се сдържа.

— Мистър Кенет Кларк — каза говорителят.

— Съветвам уважаемия джентълмен при следващото му посещение в Москва да посочи на президента Елцин, че за страна, представяща се за демокрация, има още много какво да се желае по въпроса за спазването на човешките права.

Този път одобрителните викове бяха силни, и не на шега.

Саша отново се изправи.

— Ако уважаемият депутат бъде така добър да ми посочи конкретни примери, можете да бъдете сигурни, че ще ги проверя. За членовете на Камарата обаче може би ще е интересно да научат, че господин Борис Немцов, бившият вицепремиер на Русия, седи в галерията за видни гости и съм сигурен, че е чул въпроса.

Саша погледна нагоре и се усмихна на приятеля си, който, изглежда, се забавляваше на момента си на слава.

Когато въпросите към външния министър приключиха и говорителят призова да продължат с дневния ред, Саша бързо излезе от залата и отиде в Централното лоби, където се бяха разбрали да се видят с Немцов.

— Добре дошъл в Уестминстър, Борис — каза той, докато стискаше топло ръката на госта си.