Джеффри Арчер - Ези печели

Пак замълча за момент.

— Това не означава, че в Русия няма чудесни възможности за правене на бизнес. Разбира се, че има. Ако обаче реши да инвестира на изток, човек трябва да внимава — това не е за малодушни… Господин Шваб спомена, че «Лоуъл» сключи сделка, която донесе на банката ми хиляда процента печалба за една година. Не ви каза обаче, че подписахме и три други договора, по които изгубихме всичките си инвестиции до последния цент, като в единия случай мастилото дори още не беше изсъхнало на хартията. Така че златното правило за всяка компания, възнамеряваща да открие клон в Русия, е да мисли, когато избира партньора си. Когато има потенциал за хиляда процента печалба, простаците, алчните и откровено безчестните ще изпълзят като хлебарки изпод дъските на пода. И ако партньорът ви наруши договора, не си правете труда да го съдите, защото съдията със сигурност е на заплата при него.

— Възможно ли е всичко това да се промени към добро? — попита той риторично. — Да. Догодина руският народ ще отиде при урните да избира нов президент. Спокойно можем да приемем, че хората няма да преизберат Борис Елцин, който вече щеше да е подложен на импийчмънт във Вашингтон или затворен в Тауър в Лондон, ако стоеше начело на тези страни.

Последва смях. Хуморът често подчертава истината. Алекс обърна на следващата страница.

— Комунистическата партия, която изглеждаше мъртва и заровена преди десет години, отново надигна глава и вече има преднина според социологическите проучвания. Но ако за президентския пост се появи кандидат, чийто главен интерес е демокрацията, а не напълването на собствените му джобове, кой знае какво може да постигне страната?

Залата се разшумя.

— Виждате пред себе си руснак, който избяга в Америка преди трийсетина години, но който напоследък редовно се връща в родината си, защото банка «Лоуъл» гледа дългосрочно. Надявам се след сто години Америка да остава най-големия съперник на Русия. Не на бойното поле, а в заседателната зала на борда. Не в ядрената надпревара, а в надпреварата за изкореняване на болести. Не на улиците, а в класните стаи. Но това може да се постигне само ако всеки руски глас има еднаква тежест.

Последваха дълги аплодисменти, а Алекс обърна на следващата страница.

— Преди двеста години Америка е била във война с Великобритания. През последния век двете страни се обединиха на два пъти, за да се бият срещу общ враг. Защо Америка и Русия да нямат подобна цел? — Алекс сниши глас почти до шепот. — Надявам се сред вас да има такива, които ще се присъединят към мен в опита да направим този идеал възможен, като строим мостове вместо да ги разрушаваме и като вярваме, както би трябвало да вярва всяко цивилизовано общество, че всички хора се раждат равни, независимо в коя страна. Мога само да се надявам, че следващото поколение руснаци и американци ще приеме това за даденост.

Аудиторията, която беше решила да изслуша Алекс, преди да произнесе присъдата си, се изправи на крака и го накара за пореден път да се запита дали не е трябвало да заеме мястото на Лорънс не в банката, а на политическата арена.

— Беше великолепен, скъпи — каза Ана, когато той слезе от сцената. — Но не си спомням да репетираше последните абзаци сутринта в банята.

Алекс не коментира. Не помогна и това, че през следващите два дни, когато го спираха в конферентната зала, в хотела, на улицата и дори на летището, различни делегати му казваха: «Може би вие сте човекът, който трябва да се кандидатира за президент на страната си».

И нямаха предвид Америка.

— Какво? — попита Дъг Акройд.

— Продадох един процент от акциите си в «Лоуъл» за двайсет милиона долара — гордо каза Ивлин.

— И защо направи тази глупост?

— Защото с продажбата му успях да преценя реалната цена на петдесетте ми процента — един милиард долара.

— И в същото време си предала контрола на банката на Карпенко — сопна се Акройд. — Сега те притежават петдесет и един процента от компанията, а ти само четирийсет и девет.

— Не — възрази Ивлин. — Не продадох процента си на банката.

— А на кого?

— На Джордж Сорос, за когото несъмнено ще се съгласиш, че има много по-добър нюх за банковото дело и инвестициите от нас.

— Така е — каза Акройд. — Но мога ли да попитам как така попадна на този велик човек?

— Срещнах го преди две седмици в Монте Карло. Щастлива случайност, не мислиш ли?

— Не, не мисля, че е била щастлива случайност, Ивлин. А добре заложена клопка и ти си попаднала в нея.