Джеффри Арчер - Ези печели

Националната галерия, колекцията Уолас и Кралската академия бяха задължителни и не ги разочароваха. Хенри Гудман в ролята на Шерлок ги накара да поискат да продължат престоя си и да видят всяко друго представление в Националния театър. И как можеш да избираш между Националния исторически музей, «Виктория и Албърт» и Музея на науката, освен ако не обиколиш и трите на бегом?

Ана остави колекцията Търнър и Тейт за последната им сутрин и двамата стояха пред входа много преди галерията да отвори. «Изглед към архиепископския дворец», нарисувана от художника, когато е бил едва на петнайсет, едва ли можеше да остави съмнения у някого в гения на Търнър. А след като видя «Корабокрушение» и «Венеция», на Ана й се прииска да предложи на Алекс да отиде в Давос без нея.

Тя се обърна и го видя да бъбри с някаква жена, която не приличаше на туристка и баджът на ревера й показваше, че може би работи в Тейт. От известно време Ана искаше да пита някого за отношенията между Търнър и неговия велик съвременник и съперник Констабъл, така че отиде при тях.

— Много съжалявам — тъкмо казваше жената. — За момент си помислих, че сте моят… Колко глупаво от моя страна. — И забързано се отдалечи. Изглеждаше засрамена.

— Какво беше това? — попита Ана.

— Не съм сигурен, но мисля, че ме взе за някой друг.

— Да не би да водиш двоен живот, скъпи? — подразни го тя. — Защото тя е точно твоя тип — тъмни очи, тъмна коса и изглеждаше много интелигентна.

— Намерих една такава преди известно време — отвърна Алекс и прегърна жена си. — И честно казано, една ми е достатъчна.

— Да не би да усещам, че започваш малко да се изнервяш заради речта?

— Може и да си права.

— Тогава да се връщаме в хотела за още една репетиция.

Изобщо не забелязаха, че главният консерватор на галерията ги гледа от прозореца на кабинета си, докато излизаха на Мибланк и спираха такси. Ако не бяха костюмът на «Брукс Брадърс» и американският акцент, Чарли можеше да се закълне… и тогава си спомни. Възможно ли беше това да е жената, която е работила в галерията на Розентал, а сега е куратор на колекцията Лоуъл?

Той седна на мястото си в първа класа и с облекчение откри, че не вижда познати лица сред пътниците. Използва дългия полет над Атлантика да премисли отново и отново стратегията си, макар да знаеше, че трябва да изглежда изненадан при първата им среща. Както беше при всеки опитен оратор, дори импровизациите се нуждаеха от репетиция.

Насочи вниманието си към досието й и си помисли, че вече сигурно знае за нея повече, отколкото знаят и най-близките й приятели. Когато самолетът кацна, се питаше какво ли би могло да се провали. Защото винаги има нещо, което не си очаквал. Пак Айзенхауер.

След като мина през паспортната проверка и прибра двата си големи кожени куфара, взе такси до хотел «Париж» и се регистрира. Даде на пиколото голям бакшиш, което беше част от плана. Трябваше да го запомнят. Не можеше да спи в самолети и затова направо си легна и не се събуди до осем на следващата сутрин.

Прекара деня в запознаване с разположението на хотела и казиното от другата страна на площада — не че някога беше играл комар. Важно беше да изглежда като редовен посетител, преди да се натъкнат един на друг. И най-важното, вечерите трябваше да бъдат репетирани до последната секунда.

В понеделник вечеря сам в ресторанта на хотела и се постара да спечели оберкелнера Жак с още един екстравагантен бакшиш, преди да се прибере в стаята си. Във вторник Жак потвърди, че тя и съпругът й вечерят в ресторанта всеки петък, след което отиват в казиното отсреща и остават на игралните маси до малките часове на нощта.

В сряда Жак го премести на масата до тяхната и го настани на мястото с гръб към нея. В четвъртък Жак много добре знаеше ролята, която се очаква да изиграе. Но пък мосю му беше оставил няколко големи поощрения и той предполагаше, че ако изиграе своята част, ще има и още.

В петък вечерта той седеше на мястото си трийсет минути преди вдигането на завесата. Направи поръчката си, но каза на Жак, че не бърза.

Двамата влязоха в ресторанта малко след осем и Жак дори не погледна към него, докато ги съпровождаше до обичайната им маса. Той продължи да чете международното издание на «Уолстрийт Джърнъл», тъй като искаше тя да усети, че е сам.

Жак изчака отнасянето на чиниите на основното ястие, преди да се вдигне завесата за второто действие, когато се върна на сцената да изиграе ролята си. Наведе се и прошепна в ухото й: