Е. Локхарт - Истинска измама

Поредна пауза, след което гласът на Ноа започна да заглъхва, докато тя се отдалечаваше.

— Е, изпратете някого, защото ми трябва медицинска помощ. А хлапето задигна оръжието ми. Да, знам, знам. Просто ми изпратете някого от местните, който да помогне, ясно?

Форест бе принудил полицаите да проучат случая. Това хвърляше светлина върху всичко. Той така и не беше приел самоубийството на Ими и бе подозирал Джул от самото начало. И какво беше постигнал с усърдното си ровичкане? Бяха му казали, че Имоджен е извършила измама, за да се отърве от него, а горката мъртва Джул е била просто нейната наивна жертва.

Джул излезе от банята, пропълзя по пода и се сви под перваза на прозореца, за да надзърне навън възможно най-внимателно. Ноа вървеше надолу по хълма, стиснала едното си рамо.

По пътя идваше един от бусовете, които ходеха до курорта. Джул грабна куфара си и го изнесе в коридора, после излезе от хотела от един от страничните изходи. Спокойно се приближи към края на тротоара и вдигна ръка.

Бусът спря.

Тя издиша.

Ноа не се обърна.

Джул се качи в автобуса.

Ноа още не се беше обърнала.

Джул си купи билет и влезе навътре, а вратите на буса се затвориха. Някаква кола спря до Ноа, която чакаше на улицата, стиснала ранената си ръка. Полицайката показа документ за самоличност на човека вътре.

Бусът потегли в противоположната посока. Джул седна на протритата седалка най-близо до мястото на шофьора.

Щеше да спре, където тя помолеше. Така беше с тези превозни средства.

— Quiero ir a la esquina de Ortiz y Ejido. Puedes llevarme cerca de alli? 8 8 Искат да отида на ъгъла на „Ортиз“ и „Ехидо“. Бихте ли те оставили там? (исп.). — Бел.прев. — попита Джул.

„Ортиз“ и „Ехидо“ — това бе адресът на търговеца на коли, за когото рецепционистът в хотела й бе казал. Онзи, който не задавал излишни въпроси.

Шофьорът кимна.

Джул Уест Уилямс се наведе напред на седалката.

Имаше четири паспорта, четири шофьорски книжки, три перуки, няколко хиляди долара в брой и номера на кредитната карта на Форест Смит-Мартин, с която можеше да си купи самолетни билети.

Всъщност съществуваха доста неща, които Джул можеше да стори с онази карта. Можеше да се отплати на Форест за всички проблеми, които й беше създал.

Мисълта беше изкусителна.

Но сигурно нямаше да има желание да се занимава с това. Сега, когато Джул не се нуждаеше повече да бъде Имоджен Соколов, Форест не означаваше нищо за нея.

Последните частици от Ими, които се бяха таили у нея, изчезнаха като камъчета, отмити от брега при отлив.

Оттук нататък Джул щеше да се превърне в някой напълно различен човек. Очакваха я още мостове, които да прекоси, и още рокли, които да облече. Бе сменила акцента си, бе променила самата си същност.

Можеше да го направи отново.

Джул свали нефритовия пръстен със змията, пусна го на пода и проследи с очи как се търкулва към дъното на автобуса. В Кулебра никой не ти искаше документи за самоличност.

Пистолетът сякаш пареше гърба й. Бе въоръжена. И нямаше сърце, което да може да бъде разбито.

Също като героиня от екшън филм, Джул Уест Уилямс беше в центъра на историята.

За писането на „Истинска измама“ се вдъхнових от много, много книги и филми: викториански романи за сираци, разкази за различни измамници и престъпници, романи с антигерои, екшън филми, различни ленти от жанра „филм ноар“, комикси за супергерои, истории, разказвани отзад напред, истории за издигане в обществото и книги за живота, който са бодили различни нещастни и амбициозни до жестокост жени. Романът, който написах, за мен е като многопластов колаж от препратки към други произведения. Не ми е възможно да назова всяко от тях, но съм особено задължена на Патриша Хайсмит за „Талантливият мистър Рипли“, на Марк Сийл за „Мъжът в костюма на Рокфелер“ и на Чарлс Дикенс за „Големите надежди“.

Благодаря на първите ми читатели за подробните им отзиви: Айви Оукин, Кои Буут, Мат дела Пеня, Джъстин Ларбалестиър и Зоуи Пересман. Още по-големи благодарности за Сара Млиновски, която прочете няколко чернови. Фотографката Хедър Уестън създаде няколко великолепни произведения, вдъхновени от романа, които добавиха важни елементи към разбирането ми за естетиката му. Задължена съм на Али Картър, Лора Руби, Ан Урсу, Робин Васерман, Скот Уестърфийлд, Гейл Форман, Мелиса Кантор, Боб, Мег Уолицър, Кейт Кар, Либа Брей и Лен Дженкин за подкрепата и изобилните съвети. Агентката ми Елизабет Каплан е същински шампион; асистентът й Брайън Макгъфог помогна неимоверно много. Благодаря на Джейн Харис и Ема Матюсън от „Хот Кий“ и на Ева Милс и Елис Джоунс от „Ален и Ънуин“ за ентусиазма им от самото начало на проекта. Благодаря на Рамона Дженкин за компетентната информация по медицинските въпроси. Благодарна съм на великолепния екип на „Пенгуин — Рандъм Хаус“, който включва, но не се изчерпва с Джон Адамо, Лора Антоначи, Доминик Симина, Катлийн Дън, Колийн Фелингхам, Ана Гжестеби, Ребека Гуделис, Кристин Лабов, Кейси Лойд, Барбара Маркъс, Лиса Нейдъл и Адриан Вайнтрауб; и особено на моята взискателна, търпелива и окуражаваща редакторка и екшън герой — Бевърли Хоровиц. Благодаря на всички членове на семейството ми, наблизо и надалеч, и най-вече — на Даниел Оукин.