Е. Локхарт - Истинска измама

Когато отиде да разгледа квартирата, Лита й каза, че предлага хола на апартамента вместо спалня. Беше отделен от кухнята със завеса. Лита й обясни, че сестра й наскоро се е върнала у дома в Полша. Лита бе предпочела да остане в Америка. Чистеше апартаменти и работеше във фирма за кетъринг, като и за двете й плащаха в брой. По закон нямаше право да работи в Щатите. Ходеше на уроци по английски в МХО 7 7 Младежката християнска организация (YMCA) е световна организация със седалище в Женева, чиито клонове предлагат безвъзмездна помощ и възможности за развитие в различни области за младите хора. Функционира на доброволчески начала. — Бел.прев. .

Джул каза на Лита, че работи като личен треньор. С това се беше занимавала, докато още живееше във Флорида. Лита й повярва. Джул бе платила едномесечен наем в брой като капаро. Лита не й поиска документ за самоличност. Джул изобщо не произнесе името „Джулиета“.

Понякога приятелите на Лита й идваха на гости вечер, разговаряха на полски и пушеха. Готвеха задушено месо и варяха картофи в кухнята. През това време Джул си слагаше слушалки, свиваше се на леглото си и упражняваше различни акценти с помощта на онлайн курсове. Понякога Лита идваше в нейната стая и й оставяше купа яхния, без да каже нищо.

Джул бе пристигнала в Ню Йорк с автобуса. След момчето и шейка, след сандала на висок ток и кръвта по тротоара, след като момчето бе паднало, Джулиета Уест Уилямс бе изчезнала от щата Алабама. Освен това бе напуснала училище. Беше на седемнайсет и не бе необходимо да завършва образованието си. Нямаше закон, който да я задължава.

Може би нямаше нужда да изчезва, а само да изчака. Момчето бе оцеляло все пак и на никого не бе казало и дума по въпроса. Но ако бе останала в града, то може би щеше да се разприказва. Или да й отмъсти.

Пенсакола в щата Флорида се намираше на едва няколкостотин километра. Наеха Джул да работи в една фитнес зала в мола срещу пари, дадени направо на ръка. Собствениците не изискваха от служителите си да имат сертификати за треньори. Всички бяха на стероиди и бизнесът им не се придържаше към рамките на закона особено прилежно.

Джулиета тренираше клиентите си всеки ден. Охранители в нощни клубове, бодигардове, членове на престъпни групировки, дори неколцина ченгета. Работи там половин година и натрупа мускулна маса. Собственикът притежаваше и зала за бойни изкуства на около километър и половина оттам и й позволяваше да ходи на заниманията безплатно. Джулиета живееше в мотелска стая с малка кухничка, която наемаше от седмица за седмица. Купи си лаптоп и телефон, но иначе спестяваше колкото можеше повече.

По време на обедната си почивка често отиваше в търговския център, разположен по-нататък по пътя. Беше луксозно място с фонтани и централни представителства на различни луксозни марки. Джулиета четеше в просторната книжарница, разглеждаше витрините с изложените зад тях рокли за по над хиляда долара едната и пробваше гримове в големия универсален магазин. Научи имената на най-скъпите марки. Преоткри се с помощта на различни пудри, кремове и гланцове. Лицето й изглеждаше по един начин днес и по различен — утре. Не похарчи и цент.

Така се запозна с Нийл — слабоватото момче с жълто-бежово кожено яке. От време на време го засичаше как прекарва по някой следобед около щандовете за козметика, където заговаряше момичетата. Носеше маратонки „Найк“, поръчков модел, и говореше с южняшки акцент. Нямаше как да е на повече от двайсет и пет, а лицето му беше бяло и бебешко, с румени бузи и бакенбарди. Носеше верижка със златно кръстче. Беше от типа хора, които вдигат твърде много шум в киното и винаги си взимат най-големия възможен пакет пуканки.

— Нийл чий? — бе го попитала Джулиета.

— Не използвам фамилията си — отговори той. — Не е толкова хубава, колкото съм хубав аз самият.

Нийл се занимаваше с бизнес. Това казваше, когато някой го попиташе какво прави на щанда за козметика: „В бизнеса съм“.

Джул се питаше откъде точно бе тази фраза. Пенсакола или някъде другаде?

Знаеше какво има предвид той.

— Би могла да печелиш много повече, отколкото сега, ако работиш за мен. Ще се грижа за теб така добре — обещал й бе той на третия ден, откакто се бяха заприказвали. — Какво работиш сега, красавице? Виждам, че нищо не харчиш.

— Не ме наричай „красавица“.

— Че защо? Прекрасна си.

— Наистина ли си успявал да спечелиш някое момиче, наричайки го така?