Е. Локхарт - Истинска измама

— От жегата ми се подуват ходилата — каза тя, — а след това е същинско мъчение. Права ли съм?

Джул отговори със същия акцент като на дамата — неопределен американски:

— Да ви се намира един излишен лейкопласт?

— Имам цяла кутия — отвърна жената, пъхна ръка в голямата си дамска чанта и я извади. — Дойдох подготвена.

Ноктите на ръцете и краката й бяха лакирани в бледорозово.

— Благодаря — каза Джул, седна до нея и се погрижи за собствените си разранени крака.

— Не ме помниш, така ли? — попита я жената.

— Вие…

— Не се притеснявай. Аз те помня. Ти и дъщеря ми бяхте като две капки вода в униформите си. И двете бяхте така дребнички и толкова сладки с тези ваши лунички по носа.

Джул примигна. Жената й се усмихна.

— Аз съм майката на Имоджен Соколов, картофче. Наричай ме Пати. Дойде на купона по случай рождения ден на Ими по време на първата ви година в гимназията, спомняш ли си? Партито по пижами, за което бях приготвила минисладкиши. Двете с Ими обичахте да ходите заедно на пазар в Сохо. А, и помниш ли, когато ви заведохме да гледате „Копелия“ в Американския балетен театър?

— Разбира се — отговори Джул. — Извинявайте, че не ви познах веднага.

— Не се тревожи — каза Пати. — Трябва да призная, че не си спомням името ти, макар че лица никога не забравям. А тогава беше с онази интересна синя коса.

— Казвам се Джул.

— А, да, естествено. Беше така хубаво, че двете с Ими станахте толкова добри приятелки през първата година в гимназията. След като ти напусна, тя започна да движи с онези деца от „Далтън“. Не ги харесвах и наполовина колкото теб. Мисля, че на събитията днес ще присъстват едва неколцина ученици на гимназията. Може би не познаваш никого от тях. Всички са стари момичета като мен.

— Изпратиха ми поканата и дойдох заради Гершуин — рече Джул. — И понеже не съм виждала училището от много време.

— Колко е хубаво, че можеш да оцениш Гершуин. В тийнейджърска възраст слушах само пънк рок, а когато бях двайсет и няколко годишна — Мадона и други подобни. В кой университет следваш?

Една секунда. Бърз избор. Джул изхвърли опаковките на лепенките в кофата за боклук.

— В „Станфорд“ — отговори. — Но не съм убедена, че ще се върна наесен. — Подбели очи с насмешка и поясни: — Между мен и администрацията за отпускане на стипендии се води война.

Всяка дума, която изричаше пред Пати, бе неописуемо вкусна в устата й — като разтопен карамел.

— Колко неприятно — отговори Пати. — Мислех, че там си разбират от работата.

— В повечето случаи наистина е така — каза Джул. — Но не и в моя.

Пати я стрелна сериозно.

— Вярвам, че нейната ще се наредят. Като те гледам, разбирам, че надали ще позволиш да ти затръшнат вратата в лицето. Слушай — имаш ли работа за през лятото, стаж или нещо подобно?

— Още не.

— Тогава имам една идея, за която ми се ще да поприказваме. Просто една щура мисъл, която ми хрумна току-що, но може и да ти допадне.

Извади визитка в цвят шампанско от чантата си и я подаде на Джул. На нея бе написан адрес на Пето авеню.

— Вече трябва да се прибирам у дома при съпруга ми. Болен е. Но защо не заповядаш на вечеря у нас утре вечер? Знам, че Гил много ще се зарадва да се запознае с една от старите приятелки на Ими.

— Благодаря. С удоволствие.

— Как е седем часът?

— Идеално! — възкликна Джул. — А сега: смея ли да си обуя обувките пак?!

— О, май нямаме друг избор — отвърна Пати. — Понякога е много трудно да бъдеш жена.

Първата седмица на юни 2016 г.

Ню Йорк

Шестнайсет часа по-рано, в осем вечерта, Джул излезе от метростанцията в един от по-съмнителните райони на Бруклин. Бе прекарала деня в търсене на работа. Това бе четвъртият пореден път, в който бе облякла най-хубавата си рокля.

Никакъв късмет.

Апартаментът й се намираше над бакалия с омърляна жълта тента: минимаркет „Джойфул“. Беше петък вечерта и на ъгъла на улицата се беше събрала групичка мъже, които разговаряха на висок глас. Кофите за боклук на тротоара преливаха.

Джул живееше тук едва от четири седмици. Делеше апартамента с една съквартирантка — Лита Крушчала. Днес беше крайният срок за наема и тя нямаше как да го плати.

Не беше близка с Лита. Запознали се бяха, когато Джул се бе свързала с нея по повод обявата й в интернет. Преди това беше отседнала в един младежки хостел. Използвала бе компютрите с интернет в обществената библиотека, за да потърси наемател, който иска да живее със съквартирант.