Е. Локхарт - Истинска измама

Джул се нуждаеше от време, за да обмисли цялата тази нова информация, ала не разполагаше с такова. Трябваше да действа веднага.

— Смятам, че ме бъркаш с някой друг — заяви тя отново с акцента като от Би Би Си. — Съжалявам, че не дойдох за куиза. Момент да си извадя портмонето и ще успеем да се разберем, сигурна съм.

Престори се, че се кани да погледне в чантата си, и две светкавични крачки по-късно вече беше върху Ноа. Изрита чашата горещо кафе отдолу. То оплиска полицайката в лицето.

Ноа отметна глава назад и Джул замахна силно с куфара. Той цапардоса Ноа отстрани на главата и я повали на пода. Джул го вдигна и го запрати върху рамото й. Отново и отново, и отново. Ноа падна на пода и се помъчи да сграбчи глезена на Джул с лявата си ръка, а с дясната се пресегна към крачола си.

Беше ли въоръжена? Да. Нещо бе прикрепено към крака й.

Джул стовари ботуша си с всичка сила върху костите на дланта на Ноа. Чу се хрущене и Ноа извика от болка, но другата й ръка продължаваше да се мъчи да хване Джул за глезена и да я накара да загуби равновесие.

Джул се опря на стената и изрита Ноа в лицето. Полицайката се сви назад и разпери ръце, за да прикрие очите си, а Джул дръпна крачола на дънките й нагоре.

На прасеца й имаше кобур с пистолет. Джул извади оръжието.

Прицели се в Ноа и тръгна заднешком по коридора, влачейки куфара.

Щом стигна до стълбището, се обърна и се втурна надолу по него.

Излезе от задния вход на хотела и огледа кофите за бок лук и колите на паркинга. На задната стена на сградата бяха облегнати няколко велосипеда.

Не. Джул не можеше да тръгне с някой от тях, защото не можеше да зареже куфара.

По-надолу на хълма улицата се разширяваше и се превръщаше в малък площад с кафене от едната страна.

Не, това беше прекалено очевидно.

Джул побягна през паркинга. Когато зави зад ъгъла на хотела, зърна прозореца на една от стаите за гости на първия етаж. Бе открехнат леко от пантата горе.

Тя погледна в стаята.

Празна. С оправено легло.

Изтръгна мрежата за комари от прозореца и я захвърли в стаята. После бутна куфара си през пролуката на прозореца — едва успя да го провре — и го натика да падне вътре през евтините щори. Хвърли ръчната си чанта вътре и се преметна през перваза. Ожули кожата си на влизане и се строполи тежко на пода. Сетне затвори прозореца, оправи щорите, метна нещата си и мрежата за комари в банята и накрая влезе и се заключи там.

Хотелът бе последното място, където Ноа би я потърсила.

Джул седна на ръба на ваната и се насили да успокои дишането си. Отвори куфара и извади червената си перука. Свали черната тениска и си сложи бяла блуза, след това намести перуката на главата си и подпъхна косата си под нея. Затвори пак куфара.

Вдигна пистолета и го запаса в колана на дънките си откъм гърба — така, както беше виждала да го вършат по филмите.

Няколко минути по-късно чу как Ноа минава покрай прозореца на стаята. Полицайката говореше по телефона си и крачеше бавно.

— Знам — каза тя. — Подцених ситуацията, разбирам го.

Пауза.

— Беше просто някакво дребно момиченце, избягало от богатите си родители, нали се сещаш?

Ноа бе спряла да върви и се чуваше ясно какво казва.

— Глупаво, глезено момиче, тръгнало да се забавлява. От сведенията дотук изглежда, че тя и приятелката й са инсценирали самоубийството й, за да могат после да правят каквото си искат. Двете са искали да избягат заедно. Да се измъкнат от обичайните проблеми — досаден бивш, прекалено строги родители. Приятелката й е смятала, че ще си поделят парите й, но богаташката я е преметнала — взела е самоличността й, както са се били разбрали, но после се е отървала от нея… Най-правдоподобното ни предположение засега е, че е платила на наемен убиец — най-вероятно в Англия. В момента приятелката й е в неизвестност. Последно са я забелязали в Лондон през април. Междувременно богаташката превзела самоличността й, забягнала с парите и сега щеше да си живее щастливо, ако вманиаченият по нея бивш не упорстваше, че не е възможно да се е самоубила, и не спираше да тормози полицията. Най-после повярвали, че може би е прав. Проверили нещата по-щателно и в крайна сметка открили, че някой използва кредитната карта на приятелката в един мексикански курорт.

Още една пауза, докато Ноа слушаше.

— Хайде де. Такова момиче, студентка от „Васар“… Никой не би очаквал да го нападне. Едва метър и петдесет е. Носи маратонки за триста долара. Не можеш да ме обвиняваш за подобно нещо.