Е. Локхарт - Истинска измама

Имоджен обърна глава към нея и каза:

— Чао, Джул. Ще се видим по-късно!

Джул се завъртя и се втурна по стълбите към горния етаж.

Часове по-късно Джул слезе пак на първия етаж. От кухнята се чуваше някакъв подкаст — Имоджен имаше навика да слуша такива, докато готвеше. Завари я да реже тиквички за грила.

— Имаш ли нужда от помощ? — попита я Джул.

Чувстваше се невероятно неудобно. Фактът, че бе станала свидетелка на сцената отпреди малко, бе мъчително неприятен. Това можеше да развали всичко.

— Извинявай за секс шоуто — рече Имоджен небрежно. — Би ли нарязала глава червен лук?

Джул извади една от купата.

— Когато се нанесох в апартамента си в Лондон — заразказва Имоджен, — имах две приятелки от летния курс, които бяха гаджета. Тъкмо бяха започнали да показват ориентацията си открито, понеже се бяха отделили от семействата си, нали знаеш… Дойдоха ми на гости за около месец… през август. Та веднъж ги засякох да го правят на пода в кухнята и направо се раздаваха — бяха напълно голи и буквално викаха. Вероятно бях влязла точно насред някоя адски важна част, ако разбираш какво имам предвид. Помислих си: „Боже мили, как ще можем да се погледнем пак в очите? Как ще излезем до кръчмата после, за да ядем пържена риба и картофки заедно?“. Просто не ми изглеждаше възможно и имах чувството, че сигурно съм загубила две страхотни приятелки само защото съм се прибрала у дома в грешния момент. Но една от тях просто каза: „О, извинявай за секс шоуто“ и всички избухнахме в смях. И нещата се разминаха. Та реших и аз да го използвам, в случай че с мен стане нещо подобно.

— Имаш апартамент в Лондон? — попита Джул, без да откъсва очи от лука, който белеше.

— Беше инвестиция — каза Ими. — И донякъде прищявка. Бях на летни курсове в Англия. Финансовият ми консултант ме беше посъветвал да вложа някаква сума в недвижими имоти, а на мен градът страшно ми допадна. Апартаментът беше първото място, което отидох да разгледам — импулсивна покупка в напълно грешна за мен държава, но не съжалявам за нея. Кварталът е много приветлив — „Сейнт Джонс Ууд“.

Ими произнесе името като „Син Джаанс Ууд“.

— Толкова забавно беше да го обзаведа заедно с приятелите ми. Освен това обикаляхме по туристическите атракции на града. Лондонската кула, смяната на караула, Музеят на восъчните статуи. Живеехме на чаени бисквити. Тогава още не умеех да готвя. Чувствай се поканена да идеш в апартамента по всяко време. Напоследък изобщо не го използвам.

— Трябва да отидем заедно — предложи Джул.

— О, да, наистина ще ти хареса. Ключовете са тук. Можем да тръгнем още утре — каза Ими и потупа чантата, оставена на кухненския плот. — И вероятно е наложително. Можеш ли да си представиш — аз и ти в Лондон?

Ими обичаше хората, които проявяваха истинска страст към онова, от което се интересуваха. Искаше да долови ентусиазма им от музиката, която и тя харесваше, от цветята, които им подаряваше, или от книгите, на които тя самата се възхищаваше. Искаше да се вълнуват от миризмата на някоя подправка или от вкуса на нов вид сол. Нямаше нищо против споровете, но мразеше апатични и нерешителни хора.

Джул прочете двете книги за сираци, които Ими бе оставила на нощното й шкафче, както и всичко друго, което й носеше. Наизустяваше имената на различните видове вина, надписите на опаковките сирене, абзаци от книги, рецепти. Държеше се мило с Форест. Бе игрива и бойка, но и готова да им угажда; силна, но и женствена; изпълнена с гняв, но и дружелюбна; красноречива, но не и високопарна.

Осъзна, че да си изгражда нова самоличност, ориентирана към предпочитанията на Имоджен, е същото като да бяга на дълги разстояния. Човек просто трябваше да се стегне и да си наложи да продължава напред километър след километър. В крайна сметка ставаше достатъчно издръжлив. И един ден усещаше, че всъщност обожава това.

Около пет седмици след като Джул бе отседнала в къщата във Винярд, Брук Ланън се появи на предната веранда. Джул й отбори вратата.

Брук влезе и метна куфарите си на дивана. Синята й тениска беше стара и протрита, а копринената й руса коса бе вдигната на висок кок.

— Значи още си сред нас, Ими, вещице такава — каза тя, когато Ими влезе в хола. — Целият „Васар“ те смята за мъртва. Никой не ми повярва, когато им казах, че ми прати съобщение миналата седмица. Сетне се обърна се към Форест и попита: — Това ли е онзи… който…?

Въпросът увисна недовършен във въздуха.