Е. Локхарт - Истинска измама

Полежаха в мълчание още минута.

— Но седма степен на безумие сигурно всъщност е нормално ниво — допълни Джул.

— Може ли да те подкупя с мъфини, зa да ми простиш, много моля? — попита я Ими.

Джул грабна един мъфин и отхапа от него.

— Скот е разкошен — каза, след като преглътна. — С такова момче какво можеш да направиш? Да го оставиш на мира и само да го гледаш как чисти басейна? Мисля си, че си направо задължена по закон да му скочиш.

Ими простена.

— Защо трябваше да е толкова привлекателен? — възкликна и стисна Джул за ръката. — Такава вещица бях. Прощаваш ли ми?

— Винаги.

— Същинско съкровище си, зайче. Ела с мен до магазина сега! — каза Ими с такъв тон, сякаш щяха да си изкарат повече от вълшебно.

— Уморена съм. Помоли Брук да иде с теб.

— Не искам Брук.

Джул се изправи.

— Не казвай на Форест, че тръгваме — каза Ими.

— Естествено, че няма.

— Естествено, че няма — усмихна й се Ими. — Знам, че мога да разчитам на теб. Нищичко няма да му кажеш, нали?

Краят на юни 2016 г.

Мартас Винярд, Масачузетс

Единайсет седмици преди Ими да направи мъфините, Джул се намираше на плажа Мошъп без кърпа или бански костюм. Слънцето грееше ярко, а денят беше горещ. След дългото ходене пеша от паркинга до плажа тя се пошля известно време покрай ръба на водата. Над нея се извисяваха едри пясъчни скали в шоколадовокафяво, перленобяло и керемиденочервено. Песъчливата повърхност бе напукана и малко мека на допир.

Джул си свали обувките и застана неподвижно, потопила палци в морето. На около петдесетина метра от нея Имоджен и приятелят й се разполагаха, за да прекарат следобеда там. Нямаха плажни столове, но момчето извади от багажа им памучно одеяло, кърпи, списания и малка хладилна чанта.

Захвърлиха дрехите си на плажа, намазаха се със слънцезащитен лосион и отвориха по едно кенче от напитките, които бяха донесли в хладилната чанта. Имоджен се излегна на одеялото, за да почете. Момчето събираше камъчета и ги трупаше едно върху друго, оформяйки ги в нещо като изящна скулптура на пясъка.

Джул се приближи до тях. Когато вече ги деляха само няколко метра, тя повиши глас и попита:

— Ими, ти ли си?

Имоджен не се обърна, но гаджето й я бутна по рамото.

— Викат те.

— Имоджен Соколов, нали? — каза Джул, пристъпи още по-близо и се изправи до тях. — Аз съм Джул Уест Уилямс. Помниш ли ме?

Имоджен присви очи и седна. Разрови се за слънчевите си очила в платнената си чанта и ги сложи на лицето си.

— Бяхме в едно и също училище — продължи Джул. — В „Грийнбрайър“.

Ими изглеждаше специална, отбеляза си наум Джул. Дълга шия, високи скули. Целуната от слънцето кожа. Но горната половина на тялото й бе прекалено кльощава и слаба.

— Така ли? — попита тя.

— Само за част от първата година. После ме преместиха — обясни Джул. — Но те помня.

— Извинявай, как спомена, че се казваш?

— Джул Уест Уилямс — повтори Джул, а когато Имоджен се намръщи объркано, добави: — Бях с една година по-малка.

Ими се усмихна.

— Е, приятно ми е да се запознаем, макар и за втори път, Джул. Това е приятелят ми Форест.

Джул продължи да стои до тях някак неловко. Форест тъкмо оправяше малкия кок, в който бе прибрана дългата му рядка коса. До него беше захвърлен новият брой на списание „Ню Йоркър“.

— Искаш ли нещо за пиене? — обърна се към нея той с изненадващо приятелски тон.

— Благодаря — каза Джул, коленичи на ръба на одеялото им и си взе кутийка диетична кола.

— Изглеждаш, сякаш си се запътила нанякъде — каза Имоджен. — С тази чанта и обувките.

— О, ами…

— Не си ли носиш неща за плаж?

Джул потърси наум най-чаровния възможен отговор и се оказа, че той съвпада с истината.

— Спонтанно реших да дойда — каза тя. — Понякога правя такива неща. Не бях планирала да идвам на плаж днес.

— В чантата си имам резервен бански — каза Имоджен. В гласа й внезапно се бе появила топлина. — Искаш ли да дойдеш да поплуваме? Направо ще пукна от жега. Трябва да вляза във водата веднага, иначе ще получа слънчев удар и Форест ще трябва да ме носи на ръце по целия дълъг път до паркинга. — Тя обходи с очи хърбавото тяло на Форест и добави: — Не Знам дали ще е в състояние. Та — плува ли ти се?

Джул вдигна вежди.

— Май ще се възползвам от поканата.

Имоджен извади от чантата си двете половинки на един бански и й го подаде. Беше бял и доста изрязан.

— Сложи си го. Чакаме те във водата.

И заедно с Форест се втурнаха със смях към морето.