Е. Локхарт - Истинска измама

— Добре — съгласи се Джул с престорено нехаен глас.

— Ще ни запазя самолетни билети. Разбираш ме, нали? Трябва да се махна оттук. Малка почивка, само за момичета.

— Не е задължително да идвам и аз — каза Джул грейнала. — Няма нужда.

— Имам една идея — подхвърли й Имоджен със заговорнически тон и се настани пак до нея. — Един остров на име Кулебра. Близо до Пуерто Рико. — Протегна ръка към нея и я докосна леко по рамото, преди да прибави: — И не се тревожи за парите. Билетите, хотелът, спа процедурите — всичко е от мен.

— Само твоя съм — откликна Джул.

Първата седмица на септември 2016 г.

Менемша, Мартас Винярд, Масачузетс

Два дни преди да умре, Скот чистеше басейна, когато Джул се върна в къщата след сутрешния си джогинг. Беше свалил тениската си. Коланът на дънките му опасваше кръста му ниско. Прокарваше една мрежичка за листа по повърхността на водата.

Поздрави я ведро с добро утро, докато го подминаваше. Ими и Форест още не бяха станали. Колата, която Брук беше взела под наем, не се виждаше около къщата. Джул грабна купчината дрехи, които си бе приготвила предварително, и ги окачи на кукичката до открития душ. После го пусна.

Изкъпа се и обръсна краката си, докато си мислеше за Скот. Беше много, много красив. Чудеше се какви упражнения за коремни мускули правеше и защо работеше срещу пари в брой. Как се бе превърнал в човек, готов да чисти чуждите тоалетни и да коси чуждите ливади? Изглеждаше избучеше като някой от великите бели хетеросексуални герои, които човек срещаше отново и отново в холивудските филми. Сигурно можеше да постигне почти всичко на света, без да полага кой знае какви усилия. Нищо не го спираше или потискаше, но въпреки това — сто го тук. Чистеше басейна.

Може би така му харесваше. Но може би — не.

Щом спря душа, Скот и Имоджен вече разговаряха на верандата.

— Трябва да ми помогнеш — каза той тихо.

— Всъщност не съм длъжна — отговори тя.

— Моля те.

— Не мога да се замесвам в това.

— Няма нужда да се замесваш, Имоджен. Дойдох да те помоля за помощ, защото ти имам доверие.

Ими въздъхна.

— Дойде при мен, защото имам сметка в банката.

— Не е това. Помежду ни има връзка.

— Така ли?

— Всички онези следобеди у нас. Не съм те молил за нищо. Идваше, защото искаше.

— Не съм била у вас от седмица — каза му Имоджен.

— Липсваш ми.

— Няма да ти погася дълговете — отсече Ими с твърд глас.

— Имам нужда само от заем. Колкото да се закрепя. За да ме оставят на мира.

— Лоша идея — каза Имоджен. — Налага се да се обърнеш към банката. Или да изтеглиш заем по кредитната си карта.

— Нямам кредитна карта. Тези хора са… не се шегуват. Подхвърлиха бележки в колата ми. И…

— Не е трябвало да залагаш пари — прекъсна го Ими рязко. — Мислех те за по-умен.

— Не можеш ли да ми дадеш назаем само толкова, колкото да си платя дълга? И няма да ме видиш повече, ако не желаеш. Ще ти върна парите и ще изчезна, обещавам.

— Преди една минута ми обясняваше каква страхотна връзка имало помежду ни. А сега обещаваш да изчезнеш?!

— Нямам нищичко — каза Скот умолително. — В портфейла ми се мъдрят едва пет долара.

— Къде е семейството ти?

— Баща ми ни напусна много отдавна. Майка ми се разболя от рак, когато бях на седемнайсет — отговори Скот. — Нямат си никого.

Ими замълча за малко.

— Съжалявам. Не знаех.

— Моля те, Ими. Сладкишче.

— Не започвай с това. Форест е горе в къщата.

— Ако просто ми помогнеш, ще си тръгна, без да вдигам шум.

— Заплашваш ли ме?

— Моля те за помощ като приятел, за да си погася дълга, това е. Десет хиляди долара са нищо за човек като теб.

— Защо им ги дължиш? На какво си заложил?

— Бой с кучета — промърмори Скот.

— Не — прозвуча шокираният глас на Ими.

— Кучето беше добро.

— Това е кървав спорт. И незаконен.

— Имаше едно куче от приют, за което знаех, че е наистина жилаво. И познавах мъжа, който организираше боевете от време на време. Има два питбула. Не е като да е предварително решено мероприятие или нещо такова.

— Било е организирано, ако този човек устройва боеве с кучета. Има закони срещу това. Жестоко е.

— Това куче обичаше да се бие.

— Не говори така — каза Имоджен. — Просто недей. Ако някой го беше осиновил и се беше отнасял човешки с него, щеше да…

— Не знаеш за какво куче ставаше въпрос — настоя Скот сърдито. — Така или иначе, боят се състоя и то загуби, окей? Накарах ги да ги разтърват, преди да го наранят твърде сериозно, защото собственикът на кучето има право да го стори, ако… Боят не беше такъв, какъвто очаквах.