Е. Локхарт - Истинска измама

— Здрасти. Аз съм Джул — поздрави тя, застанала на прага.

— Скот — отговори той, без да спира да забърсва с парцала.

— Идваш ли на плажа?

— Ха, не. Тук ми е добре. Аз съм чистачът на Имоджен — каза той с неопределен американски акцент.

— А, разбирам.

Джул се запита дали Имоджен разговаря с него като с обикновен човек, или от Скот се очакваше да е невидим. Още не беше разучила всички социални норми тук.

— Аз съм приятелка на Ими от гимназията — добави тя.

Той не отговори.

Джул остана взряна в него известно време, а после попита:

— Искаш ли нещо за пиене? Има обикновена и диетична кола.

— Трябва да продължавам с работата. Имоджен не обича само да си седя наоколо.

— Толкова строга ли е?

— Знае какво иска. Това трябва да се уважава — каза той. — А и тя ми плаща.

— Но искаш ли една кола?

Скот коленичи и напръска с препарат пролуката под съдомиялната, където се събираше боклук. После започна да търка с по-груба гъба. Мускулите на гърба му лъщяха от пот.

— Не ми плаща да си взимам неща от хладилника й — рече най-накрая.

През последвалите дни стана ясно, че не се предполагаше Скот да е точно невидим, понеже бе такава красива украса, че не бяха в състояние да игнорират присъствието му, но въпреки това никой не си разменяше с него повече от по едно „здравей“. Ими просто го поздравяваше с „хей“, когато се срещнеха, макар че очите й проследяваха внимателно тялото му. Скот чистеше тоалетните, изнасяше боклука и подреждаше хаоса, в който останалите зарязваха хола. Джул не му предложи кола повече.

Денят, в който той не се яви на работа, беше петък. През петъчните сутрини обикновено почистваше кухнята и баните, след което поливаше ливадата. Тръгваше си преди единайсет сутринта, така че отсъствието му не направи особено впечатление на околните.

На следващия ден обаче от него отново нямаше следа. През съботите чистеше басейна и поддържаше растенията в градината. Ими винаги му оставяше заплащането за изминалата седмица в брой върху кухненския плот. Парите бяха там както обикновено, но Скот така и не дойде.

Джул слезе на долния етаж, облечена в екипа си за фитнес. Брук седеше на кухненския плот с купа грозде. Форест и Ими ядяха зърнена закуска със сметана и малини на масата в трапезарията. Мивката беше пълна с чинии.

— Къде е чистачът? — подвикна Брук към трапезарията, докато Джул си наливаше чаша вода.

— Сърдит ми е — отговори Ими.

— А аз съм му сърдит на него — обади се Форест.

— И аз съм сърдита — заяви Брук. — Искам да ми измие гроздето, да се съблече и да оближе цялото ми тяло от глава до пети. А той не го прави. Дори не е тук. Не знам какво се е случило.

— Много смешно — каза Форест.

— Той е всичко, което искам в един мъж. Мускулест, държи си устата затворена и за разлика от теб — тук Брук спря за миг, за да пъхне зрънце грозде в устата си, — мие чиниите.

— И аз мия чинии — възрази Форест.

Ими се засмя.

— Изплакваш само чинията, от която ти самият си ял.

Форест примигна и се върна на предишната тема.

— Обади ли му се вече?

— Не. Иска повишение на заплатата, а аз нямам намерение да му го давам — отвърна Ими спокойно, стрелвайки Джул за миг. — Не е лош, но е закъснявал доста пъти. Мразя да се будя и да влизам в мръсна кухня.

— Уволнила ли си го? — попита Форест.

— Не.

— Какво каза, след като говорихте за заплатата? Ще продължи ли да работи тук?

— Така мисля. Не съм сигурна — каза Ими и стана, за да остави чашата и купичката си в мивката.

— Как така не си сигурна?

— Така ми се стори, че каза. Но явно не е — отвърна Ими от кухнята.

— Ще му се обадя — каза Форест.

— Не, недей — спря го тя, връщайки се обратно в трапезарията.

— Защо не? — попита Форест и взе телефона й. — Имаме нужда от чистач, а той вече е запознат с работата. Може да е станало някакво недоразумение.

— Казах да не му се обаждаш — озъби се Ими. — Телефонът, който държиш, е мой, а и тази къща не е твоя.

Форест пусна телефона. Примигна отново.

— В момента ти помагам — каза.

— Не, не помагаш.

— Напротив, помагам.

— Завещаваш всичко тук на мен — каза Ими. — Аз се грижа за кухнята, за храната, за чистача, за пазаруването, за интернета. А сега се дразниш, задето не се справям с поредното нещо по начина, по който ти искаш?

— Имоджен.

— Не съм ти шибана домакиня, Форест — повиши тон Ими. — Точно обратното.

Той отиде при лаптопа си.

— Как е фамилията на Скот? — попита. — Трябва да проверим дали някой не се е оплакал от него, да видим какво става. Вероятно го има в Yelp 4 4 Сайт за мнения и оценки от потребителите на различни магазини, ресторанти и услуги относно качеството на обслужването там. — Бел.прев. или в някой подобен сайт.