Е. Локхарт - Истинска измама

— Може ли да се връщаме вече, моля те? Имам желание да се обадя на Форест. Тук нямам обхват.

Джул избърса краката си и си обу обувките.

— Защо ще се обаждаш на Форест?

— Защото ми е гадже и ми липсва — отвърна Ими. — Ти как смяташ? Да не мислиш, че съм скъсала с него?

— Нищо не мисля.

— Защото не съм скъсала с него. Дойдох в Кулебра да си почина малко, това е.

Джул нарами общата им чанта.

— Щом искаш, хайде да се връщаме.

Джул усети как щастието, което бе изпитвала през последните няколко дни, се отцежда от нея. Всичко й се струваше горещо и обикновено.

Бяха издърпали лодката доста навътре на сушата и когато се върнаха на плажа, им се наложи да я избутат обратно по пясъка. После скочиха в нея, извадиха греблата и я насочиха с тях към вътрешността на залива, докато не стана достатъчно дълбоко, за да запалят мотора.

Имоджен не говореше много.

Джул включи мотора и насочи лодката към Кулебра, мержелеещ се в далечината.

Ими седеше на носа, а профилът й се открояваше на фона на морето. Джул я погледна и усети прилив на обич. Ими бе красива, а под красотата й се таеше и нейното добродушие. Беше мила с животните. От онзи тип приятели, които ти носят кафе, приготвено точно така, както го обичаш, които ти купуват цветя, дават ти книги и ти пекат сладки. Никой не умееше да се забавлява като Ими. Привличаше хората към себе си; всички я обичаха. От нея се излъчваше някаква сила — богатство, ентусиазъм, независимост, — която сякаш я обграждаше със сияен ореол. И ето я нея — Джул, насред морето, това невероятно тюркоазно море, застанала до подобно неповторимо, забележително същество.

Вече нямаше никакво значение, че са се сдърпали преди малко. Просто бяха преуморени. Случваше се хората да се карат дори при най-добрите приятелства. Това бе част от искрената, истинска връзка помежду им.

Джул угаси мотора. Морето бе напълно притихнало. На хоризонта не се виждаше нито една друга лодка.

— Всичко наред ли е? — попита Имоджен.

— Извинявай, че настоях да наемем тая тъпа лодка.

— Няма нищо. Но слушай, моля те. Утре сутринта ще се върна във Винярд при Форест.

Джул почувства, че й се завива свят.

— Как така?

— Липсва ми, нали ти казах. Усещам се зле, задето си тръгнах така. Бях разстроена заради… — Ими се поколеба да го изрази с думи. — Заради онова, което се разигра с чистача. И Заради начина, по който Форест реагира. Но не трябваше да бягам така. Твърде често го правя.

— Не бива да се връщаш във Винярд само защото се чувстваш длъжна, и то на Форест при това.

— Обичам го.

— Защо тогава го лъжеш непрекъснато? — сопна й се Джул. — Защо си тук с мен? Защо още мислиш за Айзък Тъпърман? Хората не се държат така, когато са влюбени. Няма как да зарежеш някого посред нощ и да очакваш да се зарадва, задето си се появила отново. Нямаш право да ги изоставяш така.

— Ревнуваш от Форест. Разбирам. Но аз не съм кукла, с която да си играеш и която да отказваш да делиш с другите — заговори Ими със суров глас. — Някога смятах, че ме харесваш заради онова, което съм самата аз — като оставим парите и всичко друго настрани. Вярвах, че си приличаме и че ме разбираш. Бе лесно да споделям неща с теб. Но все повече започвам да усещам, че си си изградила някаква представа за мен… Имоджен Соколов…

Тя произнесе името си, сякаш беше изписано в курсив.

— А това не съм истинската аз. Представяш си някакъв човек, когото харесваш. Но това не съм аз. Просто искаш да носиш дрехите ми, да четеш книгите ми и да си играеш на богата с моите пари. Това не е истинско приятелство, Джул. Не е истинско приятелство, ако аз плащам за всичко, ти взимаш всичко, и то пак не ти стига. Искаш всичките ми тайни, а после се пробваш да се възползваш от тях, за да ми влияеш. Жал ми е за теб, честно казано. Харесвам те, но си се превърнала в някаква моя имитация. Наистина много съжалявам, че ще трябва да го кажа, но…

— Какво?

— В теб няма логика. Подробностите в историите ти непрекъснато се променят, а ти сякаш дори не го забелязваш. Изобщо не трябваше да те каня да живееш с нас в къщата във Винярд. За известно време беше хубаво, но сега се чувствам използвана и дори някак излъгана. Имам нужда да се отдалеча от теб. Това е истината.

Световъртежът й се засили.

Не беше възможно Ими да казва нещата, които… изричаше сега.

Седмици наред Джул вършеше онова, което Имоджен искаше. Беше я оставяла насаме, когато бе пожелавала уединение, беше ходила с нея на пазар, когато Ими искаше. Беше търпяла Брук, беше търпяла Форест. Беше добър слушател, когато това се очакваше от нея, и добър разказвач, когато се изискваше подобно нещо. Приспособила се бе към средата, разучавайки всички порядки и норми в света на Ими. Държала бе устата си затворена. Изчела беше стотици страници от Дикенс.