Дэвид Линдсей - Без светлина

Служителите от разузнаването често събираха информация за хора, които на пръв поглед нямаха вид на замесени в криминална дейност. Затова досиетата на разузнаването винаги съдържаха твърдения и слухове, които бяха в процес или на потвърждение, или на отхвърляне. Такава информация наричаха „суров материал“.

Поради тази причина досиетата бяха много деликатни. В действителност всеки разузнавателен отдел работеше в атмосферата на предполагаемо неодобрение. Ако насъбраният суров материал биваше накрая потвърден и последвалата разузнавателна дейност се използваше, за да парира криминалната дейност, тогава тяхната работа се считаше за убедително успешна. Беше оправдала съществуването си.

От друга страна, ако впоследствие суровият материал се окажеше неверен, тогава цялата информация се изчистваше от разузнавателното досие. Но докато тези твърдения се намираха в процес на оценка, на практика. Разузнавателният отдел държеше досие с недостоверна информация за лица или организации, които бяха напълно невинни. В очите на много хора това представляваше явно нарушаване правото на индивида на личен живот и подобно нарушаване едва ли можеше да бъде оправдано с другите успехи на системата.

Точно заради това досиетата на разузнаването се считаха за неприкосновени от служителите, отговарящи за тях. Смяташе се, че суровите данни са нестабилни и позволяват злоупотреби, затова беше позволен достъп до тях само на онези хора, познаващи и разбиращи условията, при които е била събирана информацията. Обаче тази строго ограничаваща опека върху досиетата на Криминалното разузнаване създаваше един информационен елит, и както става при всяка привилегирована група, към Отдела по криминално разузнаване често имаше неприязън. Самият той беше под непрестанно подозрение от страна на хората извън него.

Маркъс Грейвър бе изградил кариера от събиране на чужди тайни. Още в началото бе научил, че повечето хора представляват сложна смесица от традиционното добро и зло и ако той поискаше да припише едното или другото качество, на която и да е личност, то това би означавало да извърши едно грубо опростяване. Собствената му философия за човешката природа беше изминала целия път до крайните предели на цинизма и обратно, а сега личните му възгледи бяха толкова объркани от разочарования, както и насърчавани от надежди от ония редки, по неминуеми примери на безкористност, че той вече изобщо не притежаваше никаква последователна философия. Струваше му се, че нито една теория или учение не съдържат подходящо обяснение за удивителното поведенческо разнообразие, на което беше способен всеки отделен човек.

Той също така бе разбрал, че ако се занимаваш със събиране на подобна информация за хора, информация, която те ревностно крият, независимо дали по невинни или коварни причини, по-добре е да приемеш факта, че ти самият винаги ще бъдеш изпълнен с подозрения. Само по себе си владеенето на чужди тайни е донякъде опорочаващо.

Те поговориха още няколко минути, докато пикапът на моргата се скри във високите бурени. Аварийната кола започна да изтегля автомобила на Тислър. Грейвър каза, че ще нареди да уведомят жената на Тислър. Накрая детективите си тръгнаха и хората от криминалния екип се заловиха да прибират оборудването си. Кац запали още една цигара.

— Е, честито, Маркъс, това се случва за първи път — рече той. — Струва ми се, досега офицер от Разузнавателния отдел не е умирал при обстоятелства, налагащи разследване.

— Така е — отвърна Грейвър.

Беше станало съвсем тъмно, с изключение на подскачащите лъчи от фенерчетата на двамата криминални детективи, докато прибираха последните неща от апаратурата си. Те размениха няколко думи с униформения полицай, който трябваше последен да напусне местопроизшествието, после се качиха в своя пикап и си запробиваха път през високите треви към коловозите, водещи до шосето.

Униформеният полицай тръгна към тях и фенерчето му заигра по стъпканата трева.

— Всичко е наред, можете да вървите — обади се Кац от тъмнината.

— Добре, сър. Само проверявам.

— Да, благодаря — каза Кац.

Лъчът на фенерчето отново заподскача към патрулната кола, вратата се затвори, фаровете светнаха, колата направи завой и също потегли към коловозите.

За момент градът изглеждаше много далечен и съвсем откъснат от тях. Вече нямаше излитащи самолети от летището. Цигарата на Кац присветна силно, после избледня, погълната от обгръщащата ги тъмнина. Грейвър го чакаше да сподели наблюденията си. Знаеше, че Кац е загрижен за нещо, иначе нямаше да остане след другите.