Дэвид Линдсей - Без светлина

— Просто не знам как да подхвана — каза Грейвър. — Артър Тислър е мъртъв. Изглежда се е самоубил.

Бъртъл изпусна чашата.

Беше останало съвсем малко питие и то се разля върху кремавия килим заедно с две-три парчета лед.

— По дяволите — рече той, приковах очи в Грейвър. Гласът му беше задавен и ругатнята се отнасяше за известието на Грейвър, а не заради разлятата напитка. Той погледна надолу — беше нещо бистро, джин или водка, после се наведе и вдигна чашата, помъчи се да хване кубчетата лед, накрая успя и ги сложи в чашата. Извади носна кърпа от джоба си, опъна я върху мокрото петно и я притисна, а после остави чашата на ниска масичка. Движеше се бавно, сякаш се боеше да не загуби равновесието. Погледна кърпата между босите си крака.

— Боже мой — каза той. Лицето му бе изопнато.

За момент и двамата не проговориха, докато Бъртъл се вглеждаше в носната си кърпа.

— Бях там тази вечер…

— Там? — прекъсна го Бъртъл, все още с поглед надолу. — Вкъщи ли го е направил?

— Не. Паркирал в едно пусто поле край пистите на летище Андрау. Един патрулен полицай случайно го видял и отишъл да провери.

Бъртъл не помръдваше.

— А как?

— Застрелял се е.

Мълчание.

— В главата ли?

Грейвър кимна. Наблюдаваше внимателно Бъртъл. Двамата бяха добри приятели. Не общуваха чак толкова много извън професионалните си връзки, но помежду си бяха по-близки от останалите си колеги. Грейвър се чувстваше почти като по-голям брат на Бъртъл, който бе десетина години по-млад, такова беше и отношението на Бъртъл към него. Всеки от тях знаеше каква е логиката на мисълта на другия и двамата навярно влагаха себе си в разузнавателната работа повече, отколкото бе здравословно за браковете им. Бяха сродни души и си го знаеха.

— В устата ли?

Беше странно, че иска да го изясни, но понякога любопитството на човек към самоубийството, за това как точно е станало, беше също така неочаквано, както и самият акт.

— През дясното слепоочие, Дийн. Използвал е собствения си пистолет.

Погледът на Бъртъл беше все още прикован в носната кърпа.

— Самоубийство — промълви той.

Грейвър долови потиснатия тон в гласа на Бъртъл и му се стори необичайно прекаленото внимание към носната кърпа между краката му. Забеляза, че Бъртъл е пребледнял и като че ли му се гадеше.

— Е, поне така изглежда. Това все още е неофициално. Нямаше бележка, във всеки случай не около него.

За няколко минути Грейвър предаде на Бъртъл как са се разбили събитията тази вечер, как точно всичко се беше случило. Когато свърши, Бъртъл вдигна поглед.

— Ами Пеги?

— Тя още не знае — каза Грейвър. Той се поколеба. — Неприятно ми е да те помоля за това, Дийн, но ще съм ти признателен, ако ти й го съобщиш.

— Боже мой — рече Бъртъл. Той се наведе, вдигна носната си кърпа и я метна на масата до чашата си. — Разбира се — прибави той, като се отпусна на дивана. — Да, разбира се. Нямам нищо против. Би трябвало аз да го направя. Знам. — Той погледна Грейвър. — Нещо друго? Това ли е всичко, което ти е известно?

— За съжаление да.

Бъртъл недоверчиво се намръщи, но тъй като Грейвър не каза нищо повече, отклони поглед.

— Защо, по дяволите, го е направил?

— Надявах се ти да ми подскажеш нещо — рече Грейвър.

Бъртъл го стрелна с очи. Като че ли изглеждаше слисан.

— Ти навярно го познаваше по-добре от всеки друг — му напомни Грейвър.

— Виж какво, аз не… аз просто… — Той млъкна и после, както чудесно умееше, събра мислите си. — Добре — каза той, опъна ръце с дланите нагоре, за да се успокои и започна отново. — Та ние не бяхме чак толкова близки, Маркъс… — Той се замисли, загледан втренчено някъде край Грейвър, навън към тъмнината зад прозорците, поклащайки бавно глава.

— Боже мои, не знам… дали е нещо семейно — започна той. — Не мога да си представя да е имало нещо в дома им, между него и Пеги, което да го е тормозело… дотолкова… нали разбираш, че да стигне дотам. Честно казано, не виждам. Бракът им беше… просто не знам… — Той се прокашля. — Би се сторил скучен за някои хора. Арт не беше… не изневеряваше. Дори не се шляеше с мъжки компании. Не е и оставял задълго Пеги сама заради някакъв спорт. Ходеше на работа и се прибираше вкъщи. Почти винаги бяха заедно.

— Нямаха някакви разногласия, или поне не сериозни. Арт нямаше нищо против да ходи на котешките изложби на Пеги и да й помага с глупости от този род. Всъщност това бяха основните им „светски занимания“, нейните котешки изложби.