Дэвид Линдсей - Без светлина

— Дори ако е самоубийство, ще имате доста неприятности, докато убедите някои хора, че няма нищо съмнително.

— Някои хора ли?

— Предполагам, почти всички.

— Да, и на мен така ми се струва.

— Изглежда наистина страшно — рече Кац.

Те наблюдаваха как служителите от моргата заедно с детективите се мъчат да свалят скования труп на Тислър от предната седалка. Заради особената му поза краката и ръцете му се заклещваха по ръбовете на вратата и гърба на седалката, докато го обръщаха и извъртаха, за да го измъкнат от колата.

Когато приключиха и най-после затвориха вратите на пикапа на моргата след трупа на Тислър, четиримата детективи застанаха под светлината на прожекторите зад жълтата лента и смъкнаха латексовите ръкавици. Пръв заговори Чарли Брикър. Беше висок и слаб и когато говореше на Тордела, гледаше надолу към набития детектив. Тордела го слушаше и отначало кимаше, а после поклати глава. Ходж Питърсън добави няколко думи. Тордела сви рамене. След това той като че ли направи някаква забележка, полуобърнат към колата отзад, жестикулирайки над рамото си. Попита за нещо своя партньор и младият мъж поклати глава. Питърсън извади бележник и химикалка и си записа нещо. Тордела се наклони напред и започна да говори на Питърсън, който кимаше и продължаваше да пише. Брикър пъхна ръце в джобовете си и поклащайки глава нагоре-надолу, започна да говори така, сякаш изреждаше някакви правила. Всички закимаха в съгласие.

— Май става интересно — рече Кац.

В този момент онези прекъснаха съвещанието си и тръгнаха към тях през рояците насекоми, привлечени от прожекторите.

— И така — Тордела пръв започна да говори, когато четиримата се приближиха, — ние всички сме съгласни, че тук не виждаме нищо нередни. — Този път той се обръщаше към Кац, своя началник, който се бе облегнал на калника и пушеше, сякаш наблюдаваше аматьорски баскетболен мач.

— Изглежда, че просто се е застрелял — добави Тордела. — Искам да кажа, това засега показват веществените доказателства. Но все пак ще трябва да се видят отпечатъците от пръсти, аутопсията и това, което може да открие криминалният екип. Специалният отдел ще иска доста материал.

Чарли Брикър кимна. Всъщност той се числеше към отдел „Наркотици“, но в момента изпълняваше осемнайсетмесечен наряд в СВО, едно задължително въртене по отдели сред полицейските служители. Всички се ужасяваха от този вид наряд, защото работата беше свързана с разследване на колеги офицери, което на никого не се харесваше, а отчасти и защото в Специалния вътрешен отдел не се разрешаваше извънреден труд и това се отразяваше неблагоприятно на месечния доход. Детективите от Специалния отдел често нямаха настроение.

— Мисля, че със случая най-лесно ще се справим — каза Брикър, спирайки поглед на Грейвър, — като получим кратко резюме на разследванията, по които е работил Тислър. И нещо като оценка на рисковия фактор за всяко от тях. Трябва някак си да определим дали има причини от служебен характер.

— Ще видя какво мога да направя — каза Грейвър.

— Смятам да включа това в доклада — рече Брикър, показвайки ясно на Грейвър намерението си да не се остави да бъде подведен, — че съм изискал от тебе такава информация, преди да приключа своята част от разследването.

— Разбирам — каза Грейвър. — Съгласен съм.

Не можеше да обвинява Брикър в педантизъм. Неговият началник щеше да настоява за това. А и Грейвър можеше да си позволи да покаже отстъпчивост. В края на краищата, дали щеше да даде това, което му искаше Брикър, или не, нямаше да се решава единствено от него. Досиетата на Отдела по криминално разузнаване представляваха най-деликатната информация във всяко полицейско управление и хората, имащи достъп до целия архив, се брояха на пръстите на едната ръка.

Разузнавателният отдел в полицията се отличаваше от останалите по една съществена особеност: извършените вече престъпления не представляваха интерес за него. Вместо това, той се занимаваше с превантивна дейност, неговата цел беше да открива криминалните тенденции и да предоставя на специалистите оценки на тези тенденции, събирайки информация за хора и организации, за които или се знае, или се подозира, че са свързани с криминални действия, или които предвещават, планират, организират или финансират криминални дейности.

Тук ключовата фраза беше „заподозрян“. Това беше началото на безброй неприятности. Подозрението означаваше отговорност, която беше деликатна като нитроглицерин. Тъй като според закона офицерите от разузнаването имаха пълномощия да действат според подозренията си, подразбираше се, че тези техни действия са напълно отговорни. Беше им дадена значителна свобода на действие, когато определяха обекта на „събиране на сведения“. (Терминът „шпиониране“ се смяташе за прекалено груб, макар че според много хора той по-честно характеризираше вътрешната разузнавателна работа.)