Стив Бери - Александрийската връзка

— Хедър, в момента ме интересува само синът на Котън Малоун и Джордж Хаддад.

— И Белият дом се интересува от същото. Нашите хора твърдят, че се месиш в ситуацията с Хаддад. Лари Дейли казва, че си невероятно досадна.

— Добре ме познава.

— Тел Авив не иска никаква намеса.

Стефани внезапно съжали за решението си да се срещне с Диксън. Но все пак не можеше да не попита:

— Кое е това толкова важно нещо? Кажи ми и може би ще се оттегля.

Диксън се подсмихна.

— Добър номер. Минавал ли е някога?

— Искаше ми се сега да мине. — Надявала се бе приятелството им да означава нещо. — Между нас.

Диксън огледа павираните алеи. Хората се разхождаха из парка, радваха се на деня.

— Нещата са сериозни, Стефани.

— Колко сериозни?

Ръката на Диксън се плъзна зад гърба й и се появи, стискайки пистолет.

— Ето толкова.

Лондон

Малоун зърна пистолета в ръката на Хаддад и разбра, че приятелят му е решил да даде своя последен отпор. Разбрал бе, че е време да спре да се крие. И да се изправи срещу демоните си.

Хаддад стреля пръв, куршумът му прониза Ева в гърдите, краката й се отлепиха от земята, а от раната бликна кръв.

Адам също стреля и Хаддад извика от болка, когато куршумът проби ризата му и обагри стената и картите зад него с алени пръски.

Краката му се огънаха, устата му се отвори. Старецът рухна на пода.

Пам изпищя пронизително. Стаята сякаш остана без въздух. Малоун осъзна, че трябва да разчита на снизхождение от страна на безмилостен наемен убиец. Но Адам вече бе отпуснал ръка.

— Дойдох да ликвидирам него, това е всичко — заяви Адам, без предишната любезност в гласа. — Правителството ни не те смята за проблем, Малоун, макар че ти ни измами. Но такава ти беше работата. Така че ще си затворим очите.

— Колко мило от ваша страна.

— Аз не съм касапин, просто наемен убиец.

— Ами тя? — попита американецът, посочвайки тялото на Ева.

— Нищо не мога да направя. Както и ти не можеш да направиш нищо за него. За всяка грешка се плаща.

Малоун не отговори. Усети, че го обзема неистов страх. Сто на сто някой бе чул изстрелите и бе повикал полицията.

Израелецът се обърна и изчезна. Стъпките му затихнаха надолу по стълбите.

Пам бе вперила невярващ поглед в безжизненото тяло на Хаддад. Устата му все още бе отворена в ням протест. Малоун се изправи. Почти разбираше логиката на израелеца. Действително бе наемен убиец, нает от суверенна държава, за да убива. Но въпреки всичко гадното копеле си беше истински касапин.

Джордж Хаддад бе мъртъв. И за тази смърт също щеше да бъде платено.

Малоун се наведе и измъкна пистолета на Хаддад, изправи се и тръгна към вратата.

— Стой тук — обърна се той към Пам.

— Какво смяташ да правиш?

— Да убия проклетото копеле.

Стефани бе по-скоро озадачена, отколкото уплашена от появата на пистолета.

— Явно правилата са се променили, Хедър. Мислех, че сме съюзници.

— Ето това е странното в отношенията между САЩ и Израел. Понякога е трудно да разбереш на коя страна сме всъщност.

— А и ти очевидно усещаш определена свобода, след като Белият дом се е намесил.

— Винаги съм доволна, когато между американците цари неразбирателство.

— Лари Дейли иска Хаддад за себе си. Наясно си, нали? Стреми се да ти отклони вниманието, докато нашите агенти го открият.

— Желая ви късмет. Само ние и Малоун знаем къде е.

Това никак не се понрави на Стефани. Трябваше да приключват. Откакто бе седнала, пръстите на дясната й ръка почиваха върху бедрото й, а върховете им бяха върху радиопредавателя в гънките на широките й панталони.

— Зависи дали американското разузнаване има източник във вашата организация, или не.

— Операцията се извършва при строга секретност, така че се съмнявам да изтече информация. Така или иначе, Хаддад вероятно вече е мъртъв. Изпратихме агентите още преди часове.

Стефани посочи пистолета с ляната си ръка, докато дясната остана неподвижна върху бедрото й.

— Какво целиш с тази демонстрация?

— За съжаление вече се превръщаш в проблем за нашето правителство.

— Боже, мислех, че би било достатъчно да си подам оставката.

— Вече не. Доколкото знам, било ти е наредено да стоиш настрана от тази работа и въпреки това си мобилизирала целия си екип. Естествено, в разрез със заповедите.

— Лари Дейли не ми заповядва.

— Но началникът му — да.

Стефани бързо пресметна, че щом се бе превърнала в мишена, може би така стоеше въпросът и за Брент Грийн. Убийството на министъра на правосъдието обаче предполагаше по-сериозни логистични проблеми, отколкото нейното собствено. Явно Белият дом бе стигнал до заключението, че в неделните новинарски предавания никога не участват покойници. Пръстите й бяха готови да натиснат паникбутона.