Стив Бери - Александрийската връзка

Хаддад се бе обадил на някого в Близкия изток, знаейки, че ще предизвика конфронтация. Когато неизбежно се бе стигнало до конфликт, той не се бе уплашил от битката, напротив, пръв бе нападнал, разбирайки, че ще загуби. Но какво бе казал? Знаех, че ще дойдеш. Каква нелепост. Напълно излишно бе да жертва себе си. Явно от доста време му тежеше чувството на вина заради убийството на онзи човек преди толкова десетилетия.

Дължа го на Пазителя, когото застрелях. Дългът ми е платен.

Това Малоун можеше да го разбере.

Заопипва под леглото и докосна нещо. Дръпна и измъкна кожена чанта и бързо разкопча катарамите. Вътре имаше книга, три тетрадки и четири сгънати карти. Надяваше се, че от цялата пръсната из апартамента информация тук е най-важната.

Вече наистина трябваше да тръгват. Тичешком се върна в кабинета.

Пам се появи от кухнята, притиснала кърпа към рамото си.

— Котън? — изви въпросително глас тя.

— Не сега.

Той сграбчи чантата и я избута през вратата, но не преди да грабне някакъв шал от облегалката на един от столовете.

Пъргаво заслизаха по стълбите.

— Как е кървенето? — попита той, когато излязоха на тротоара.

— Ще оживея. Котън?

Сирените бяха на не повече от пресечка зад тях. Той уви раменете й с шала, за да прикрие раната. Закрачиха с възможно най-небрежен вид.

— Не махай кърпата от рамото — каза Малоун.

След трийсетина метра стигнаха някакъв булевард и се гмурнаха в морето от непознати лица, устоявайки с мъка на изкушението да ускорят крачка.

Малоун хвърли поглед назад. В дъното на уличката се появиха мигащи светлини, които спряха пред къщата на Хаддад.

— Котън?

— Да, знам. Давай да се махаме.

Знаеше какво иска да му каже. И той го бе забелязал, когато се върнаха в апартамента. По стените нямаше кръв. Нито по пода. Липсваше и задушаващата миризма на смърт.

Телата на Ева и Джордж Хаддад бяха изчезнали.

Долината на Рейн, Германия, 17:15 ч.

Сейбър съзерцаваше високите хълмове, приютили в пазвата си лъкатушещата река. От двете страни на тясната пролука се издигаха почти отвесно изсечени брегове. По склоновете се редуваха широколистни гори, зелени храсти и възлести лози. В продължение на близо седемстотин години най-високите хълмове бяха приютявали крепости като Райнщайн, Зоонек и Пфалц. Зад зловещия завой на Лорелай, където някога корабите се разбивали в скалите, увлечени от водовъртежите, високо върху източния бряг на реката се виждаше кръглата централна кула на Бург Кац. В далечината се виждаше и Щолценфелс, но жълтеникавият оттенък на двестагодишните варовикови скали едва се виждаше. Последната спирка в пътуването му се появи след няколко минути.

Не можеше да ги сбърка с нищо друго. Очертанията на Марксбург.

Напуснал бе Ротенбург преди два часа и бе тръгнал на север по аутобана, поддържайки постоянна скорост от сто четирийсет и пет километра в час. Намалил бе единствено в покрайнините на Франкфурт, където бе попаднал в следобедните задръствания. Оттам към Кьолн се виеха два маршрута — по А60 или по течението на Рейн по двулентовото шосе 9. Бе решил да измине първата половина от пътя оттук, покрай реката, но останалата част трябваше да е по аутобана. Така че бавно се бе измъкнал от долината, следвайки сините маркировки към А60.

Пред него изскочи наклоненият път, изкачващ се към магистралата, и той профуча нагоре. Форсира двигателя на беемвето и зае крайната лява лента. От двете му страни прелитаха хълмове, гори и пасища. Хвърли поглед към огледалото за обратно виждане. Опашката му, сребрист мерцедес, все още бе зад него.

Поддържайки благоприлично разстояние, прикрил се зад три други коли, мерцедесът можеше и да остане незабелязан. Но той ги очакваше и те не го бяха разочаровали. Следваха го още откакто напусна Ротенбург. Чудеше се дали са открили тялото в Baumeisterhaus. Убийството на Джоуна вероятно бе спестило на израелците известни усилия — в Близкия изток предателството имаше изключително висока цена, но така те бяха загубили възможност да разпитат един предател, което вероятно бе развалило настроението им.

Обожаваше немските магистрали — три широки ленти, почти никакви завои, минимален брой отбивки. Идеални за скорост и уединение. Една табела го информира, че Кьолн е на осемдесет и два километра пред него. Знаеше къде се намира в момента — на юг от Кобленц, петнайсет километра източно от Рейн, и бързо приближаваше река Мозел.