Стив Бери - Александрийската връзка

Малоун знаеше какво ще последва. Тринайсет години след раждането на Измаил Бог съобщил на Аврам, че ще го превърне в баща на много народи. Първо му наредил да смени името си на Авраам, а това на съпругата му Сарай — на Сара. После Бог обявил, че Сара ще роди син. Нито Сара, нито Авраам повярвали на Божиите думи, но след по-малко от година се родил Исаак.

— Денят на раждането му може да се приеме като най-важния в историята на човечеството — заяви Хаддад.

След това събитие всичко се променило. Библията и Коранът се разминават в много аспекти, свързани с Аврам. Разказват различни истории. Но според Библията Бог казал на Авраам, че цялата земя, която го заобикаля, земята на Ханаан, ще принадлежи на Авраам и неговия наследник Исаак.

Малоун познаваше края на историята. Бог се появил повторно пред сина на Исаак — Яков, и повторил завета си за Обетованата земя, заявявайки, че чрез Яков ще се появи народ, на когото Ханаанската земя ще принадлежи завинаги. Яков получил наставлението да смени името си на Израел. Дванайсетте синове на Яков дали началото на отделни племена, сплотявани от завета, даден от Бог на Авраам, и всеки създал собствен род. Тези родове на свой ред се превърнали в дванайсетте племена на Израел.

— Авраам е бащата и на трите основни световни религии — продължаваше Хаддад. — Ислямът, юдаизмът и християнството проследяват корените си именно до него, макар всяка от тях да дава различна интерпретация на живота му. Конфликтът в Близкия изток, продължаващ хиляди години, е чисто и просто спор чий разказ е правилен, и коя религия притежава божествено право над земята. Арабите чрез Измаил. Евреите чрез Исаак. Християните — чрез Христос.

Малоун си припомни текст от Библията: И рече Господ на Аврама: излез от твоята земя, от твоя род и от дома на баща си (та иди) в земята, която ще ти покажа; и Аз ще произведа от тебе голям народ, ще те благословя и ще възвелича името ти, и ти ще бъдеш благословен. Аз ще благословя ония, които те благославят, и ще прокълна ония, които те злословят; и в тебе ще бъдат благословени всички земни племена.

— Изричаш тези думи твърде убедено — промълви Пам.

— Думите имат огромно значение — каза Хаддад. — Евреите вярват, че именно те им дават изключителни права над Палестина. Прекарал съм по-голямата част от съзнателния си живот в изучаване на Библията. Невероятна книга е. А това, което я отличава от всички други епически истории, е съвсем просто. Няма нищо мистично или вълшебно. Просто в центъра на вниманието й е човешката отговорност.

— Вярваш ли? — попита го Пам.

Хаддад поклати глава.

— В някоя религия ли? Не. Наблюдавал съм твърде често техните манипулации. В Бог? Това е съвсем друга работа. Но съм наблюдавал и неговата небрежност. Роден съм мюсюлманин. Баща ми бе мюсюлманин, както и неговият. След войната от 1948 година обаче ме обзе странно усещане. Точно тогава Библията се превърна в моя страст. Исках да я прочета в оригинал. Да разбера истинското й значение.

— Защо израелците искат смъртта ти? — попита Малоун.

— Те са потомци на Авраам. Онези, на които Бог обещал благословия, а за враговете им — проклятие. За да докажат думите му, че през вековете загинали милиони, а само през последните петдесет години — хиляди. Наскоро, Котън, бях въвлечен в дебат. В една кръчма някакъв особено арогантен човек ми заяви, че Израел притежава абсолютното право да съществува. Изреди ми шест причини, всяка от които се обляга поотделно на археологията, историята, практичността, хуманността, самосъхранението и, което според него беше най-важното, на правото. — Хаддад млъкна за миг. — Правото, Котън. Библейското право. Обещанието, дадено пред Авраам. Божията земя, дарена на народа на Израел, провъзгласена за такава в целия си блясък чрез думите на Битие.

Малоун зачака.

— Ами ако сме сбъркали? — Хаддад се взря в картата на Израел, поставена редом до друга карта, на Саудитска Арабия.

— Продължавай — намеси се друг глас.

Всички се обърнаха.

На вратата стоеше нисък мъж с очила и редееща коса, а до него — около трийсетгодишна жена, дребна и стегната, с тъмна кожа. И двамата държаха пистолети със заглушители. Малоун незабавно разпозна модела на оръжието и разбра за кого работят.

За Израел.

Вашингтон, окръг Колумбия, 9:50 ч.

Стефани приключи със закуската и направи знак на сервитьора за сметката. Седеше в един ресторант близо до Дюпон Съркъл, недалеч от хотела, в който бе отседнала. Целият проект „Магелан“ бе мобилизиран и седем от нейните дванайсет адвокати пряко й сътрудничеха. Убийството на Лий Дюрант бе подействало стряскащо на всички, но усилията й бяха съпроводени с определени рискове. Други разузнавателни служби щяха да научат за действията й, което означаваше, че Лари Дейли няма да е далеч. Да вървят по дяволите. Малоун имаше нужда от нея и тя нямаше намерение да го предаде. За втори път.