Стив Бери - Александрийската връзка

— Какво значение има това? — попита Пам.

— Огромно — заяви Хаддад. — Особено ако всичко е погрешно.

— В какъв смисъл? — попита Малоун, който започваше да губи търпение.

— Разделянето на Червено море от Мойсей. Извеждането от Египет. Битие, Давид и Соломон. От осемнайсети век насам археолозите настървено копаят в Светите земи, само и само да докажат, че Библията е исторически факт. Но досега не са открили и най-малкото доказателство, което да потвърждава каквото и да било от стария завет. Втората книга, Изход, е добър пример. Предполага се, че хиляди израилтяни са прекосили пеша Синайския полуостров. Лагерували са на точно обозначени в Библията места, които съществуват и до днес. Но от същия този период не е открито нищо, нито късче глинен съд, нито гривна, нищичко, което да потвърди описаното в Изход. Всеки опит на археологията да докаже и други библейски твърдения среща същата липса на доказателства. Не смятате ли, че е доста странно? Не би ли следвало да има някаква следа поне от едно от описаните в Стария завет събития?

Малоун бе наясно, че като много други Хаддад възприема Библията единствено от гледна точка на историческата достоверност и вярва, че в нея има зрънце истина, но не кой знае колко голямо. Малоун също имаше своите съмнения. От всичко, което бе прочел, бе стигнал до заключението, че онези, които защитават повествованието като исторически факт, основават заключенията си в много по-голяма степен на теологични, отколкото на научни съображения.

И какво от това?

— Джордж, всичко си го казвал и преди и съм напълно съгласен с теб. Но не мога да разбера кое е толкова важно, че да е заложен животът ти?

Хаддад се изправи и ги поведе до украсената с карти стена.

— Събирам тези карти от пет години. Не беше лесно. Срам ме е да си призная, че се наложи да открадна няколко.

— Откъде? — попита го Пам.

— Предимно от библиотеки. Повечето не разрешават да се ксерокопират редки книги. При копирането се губят някои детайли, а именно детайлите са важни.

Хаддад пристъпи към една от картите, изобразяваща днешен Израел.

— Когато през 1948 година очертали новите граници и ционистите получили своята територия, много се говорело за така наречения Авраамов завет, че именно тук — Хаддад заби пръст върху картата, — именно тук уж била Авраамовата земя.

Малоун отбеляза мислено границите.

— Фактът, че поназнайвам староеврейски, ми даде възможност да прозра някои неща. Но за да оцените откритието ми, трябва да оценявате и ролята на Авраам.

Малоун познаваше тази история.

— В Битие — подхвана Хаддад — се описва събитие, оказало дълбоко влияние върху световната история. Възможно е дори да се окаже най-важният ден в цялата история на човечеството.

Малоун заслуша разказа за Аврам, тръгнал от Месопотамия към Ханаан, лутащ се сред местното население, следвайки покорно Божиите повели. Съпругата му Сарай останала бездетна и в крайна сметка предложила на Аврам да преспи с любимата й прислужница, египетска робиня на име Агар, която ги следвала навсякъде още откакто фараонът прогонил рода им от Египет.

— Раждането на Измаил — продължи Хаддад, — първородния син на Аврам, от робинята Агар придобива огромно значение през седми век след Христа, когато в Арабия се появява нова религия. Ислямът. Коранът нарича Измаил апостол и пророк. Бил най-богоугодният за своя Бог. Името на Аврам присъства в двайсет и пет от общо сто и четиринайсетте глави на Корана. И до днес Ибрахим и Измаил са често срещани лични имена за мюсюлманите. Самият Коран повелява на мюсюлманите да следват Авраамовата религия.

— Аврам не беше нито евреин, нито християнин; но се бе предал на Единния Бог и не се кланяше на много.

— Браво, Котън. Виждам, че от последния ни разговор си поразучил Корана.

Малоун се усмихна.

— Хвърлих му един поглед. Впечатляващо.

— Според Корана Аврам и Измаил поставили основите на Дома.

— Кааба — намеси се Пам. — Най-святото от всички светилища на исляма.

Малоун бе впечатлен.

— Откъде си чела за исляма?

— Не съм. Но гледам канал „Хистори“ по телевизията.

Той долови усмивката й.

— Кааба е в Мека. Пълнолетните мюсюлмани трябва поне веднъж в живота си да отидат на поклонение там. Проблемът е, че всяка година се събират толкова много хора, че стотици биват стъпкани до смърт. В новините непрекъснато съобщават за подобни инциденти.

— Арабите, особено мюсюлманите, проследяват родословието си чак до Измаил — обясни Хаддад.