Стив Бери - Александрийската връзка

Но всъщност знаеше ли някой нещо? Дали Сейбър щеше да научи повече от подкупния израелец, който чакаше в Германия?

Единственият сигурен елемент бе Джордж Хаддад.

Трябваше непременно да го открият.

Ротенбург, Германия, 15:30 ч.

Сейбър тръгна бавно по калдъръмената уличка. Ротенбург се намираше на стотина километра южно от Вюрцбург, град, скрит зад своите стени, средновековни каменни укрепления и наблюдателни кули. Вътре тесните улички се виеха плътно покрай сградите, строени наполовина от дърво, наполовина от тухли и камък. Сейбър търсеше една определена къща.

Baumeisterhaus бе до пазара, на една крачка от древната часовникова кула. Желязна табела съобщаваше, че е издигната през 1596 г., но през последния век триетажната постройка бе приютявала странноприемница и ресторант.

Той бутна входната врата и бе посрещнат от сладкия аромат на домашен хляб, ябълки и канела. Тясната трапезария на приземния етаж се отваряше към вътрешен двор на две нива, чиито варосани стени бяха украсени с еленови рога.

Един от агентите на Ордена чакаше в дъбово сепаре. Слабият дребен мъж бе известен само като Джоуна. Сейбър се приближи и седна до него. Масата бе покрита с красива розова покривка. Пред Джоуна имаше порцеланова чаша с кафе, а в чинийка до него — наполовина изяден сладкиш.

— Случват се странни неща — каза Джоуна на английски.

— Така става в Близкия изток.

— По-странни от обичайно.

Човекът бе прикрепен към Министерството на вътрешните работи на Израел.

— Беше ме помолил да се ослушвам за Джордж Хаддад. Май е възкръснал. Нашите хора вдигнаха страшна врява.

Сейбър се престори на изумен.

— Кой е източникът на това разкритие?

— Самият той се обадил в Палестина преди няколко дни. Иска да сподели нещо.

Сейбър се бе срещал три пъти с Джоуна. Хора като него, които поставят парите пред лоялността, бяха полезни, но същевременно изискваха предпазливост. Измамниците винаги мамят.

— Какво ще кажеш да спрем с игричките и да ми кажеш какво точно искаш да знам.

Мъжът отпи с наслада от кафето си.

— Хаддад изчезна преди пет години, след като бил посетен от някой, който се нарекъл Пазител.

Сейбър вече знаеше това, но не каза нищо.

— Получил някаква информация. Доста е странно, но става още по-странно.

Никога не му бе допадала театралността, която Джоуна така обичаше да проявява.

— Хаддад не е първият, станал обект на подобно посещение. Прегледах файловете. След 1948 година още трима души са имали посетител, нарекъл себе си Пазител. В Израел били информирани за всяко от тези посещения, но хората до един умрели само дни или седмици след посещението. — Джоуна направи пауза. — Ако си спомняш добре, Хаддад също за малко не умря.

Сейбър започна да разбира.

— Твоите хора крият нещо за себе си, така ли?

— Очевидно.

— В какъв период от време са били извършвани посещенията?

— Горе-долу през двайсет години в разстояние на последните шейсет. Всички били учени, един израелец и двама араби, включвайки Хаддад. Всички убийства били организирани от Мосад.

Сейбър полюбопитства:

— И как успя да получиш тази информация?

— Както споменах, от файловете. — Джоуна млъкна. — Преди няколко часа пристигна съобщение. Хаддад се е установил в Лондон.

— Трябва ми адреса.

Джоуна му го написа, след това вметна:

— Вече изпратихме хора. Наемни убийци.

— Защо е необходимо да се убива Хаддад?

— И аз зададох на посланика същия въпрос. Той е бивш служител на Мосад и ми разказа доста любопитна историйка.

— Предполагам, заради нея съм тук сега.

Джоуна му се усмихна.

— Знаех си, че не си глупав.

Давид Бен Гурион съзнаваше, че политическата му кариера е приключила. Мечтаеше за връщането на евреите в библейската им роднина още откакто бе болнаво хлапе в Полша. Затова бе станал баща на израелската нация и неин лидер през бурните години между 1948 и 1963 г. Бе ръководил лично всяка война, както и цялата държава.

Трудна задача за мъж, който всъщност бе мечтал за живота на интелектуалец.

Поглъщал бе философски книги, изучавал бе Библията, флиртувал бе с будизма, дори бе изучавал сам старогръцки, за да може да чете Платон в оригинал. Притежаваше неуморимо любопитство към естествените науки и ненавиждаше романите. Словесните битки, а не измисленият диалог бяха предпочитаното му средство за общуване.

Но той не бе склонен към абстрактни размисли. Напротив, бе стегнат, корав мъж, с буйна сребриста коса, волева челюст и вулканичен темперамент.