Стив Бери - Александрийската връзка

Малоун забеляза, че изражението на Пам не показва съгласие, но, както бе обещала, тя запази мълчание.

— Говорили сме си и друг път — продължи Хаддад. — Старият завет е коренно различен от Новия. Християните възприемат текста на Новия завет съвсем буквално и го смятат за исторически. Но историите на Патриарсите, извеждането от Египет и завладяването на Ханаан не са исторически събития. Те са творчески израз на религиозната реформа, настъпила в територията, известна като Юдея, преди много години. Вярно е, че описанията съдържат по зрънце истина, но измислиците са много повече от фактите.

— Историята за Каин и Авел е добър пример. По това време на земята имало само четирима души: Адам, Ева, Каин и Авел. Но в Битие, 4:17 пише: И позна Каин жена си, и тя зачена. Откъде се е взела тази жена? Ева ли е била? Майка му? Това би отговорило на много въпроси. После, при описанието на Адамовата кръвна линия, в Битие 5 се твърди, че Малелеил живяла осемстотин деветдесет и пет години, Иаред — деветстотин шейсет и две, а Енох — триста шейсет и пет. Ами Авраам? Той уж бил на сто години, когато Сара родила Исаак, а тя самата била на деветдесет.

— Никой не възприема буквално тези неща — вметна Пам.

— Набожните евреи биха поспорили.

— Какво искаш да кажеш, Джордж? — попита Малоун.

— Старият завет такъв, какъвто го познаваме, е резултат от множество преводи. Староеврейският език, на който е писан оригиналният текст, е излязъл от употреба близо 500 години преди Христа. Така че, за да разберем Стария завет, трябва или да приемем традиционните еврейски преводи, или да потърсим следи сред съвременните диалекти, произлезли от забравения староеврейски. Не можем да използваме първия метод, тъй като еврейските учени, които първоначално са превеждали текстовете между 500 и 900 години — хиляда, че и повече години след написването им — дори не са знаели староеврейски, така че тяхната работа се основава на догадки. Старият завет, когото мнозина почитат като Словото Божие, не е нищо повече от един доста приблизителен превод.

— Джордж, това сме го обсъждали и преди. Учените коментират този въпрос от векове. Не е нищо ново.

Хаддад му се усмихна лукаво.

— Та аз не съм свършил с обясненията.

Виена, Австрия, 14:35 ч.

Атмосферата в замъка на Алфред Херман напомняше на гробница. Самотата му се нарушаваше само от събранията на Ордена или сбирките на Столовете.

Но днес случаят не беше такъв. И той бе доволен.

Беше се затворил в покоите си, поредица от просторни стаи на втория етаж на замъка, всяка от които, естествено, преминаваше в следващата, в лишения от коридори френски стил. Зимната сесия на 49-ото събрание щеше да започне след по-малко от два дни и той бе доволен, че ще присъстват всички седемдесет и един членове на Ордена на Златното руно. Дори Хенрик Торвалдсен, който първоначално бе казал, че няма да дойде, сега бе потвърдил. Членовете не се бяха събирали от пролетта и той бе наясно, че през следващите дни предстоят тежки дискусии. Задачата му бе да се погрижи разговорите да бъдат продуктивни. Служителите на Ордена вече подготвяха заседателната зала на замъка, така че всичко да бъде готово преди пристигането на членовете за уикенда. Но той не се тревожеше за събранието. Всъщност мислите му бяха насочени към откриването на Александрийската библиотека. Нещо, за което мечтаеше от десетилетия.

Отиде в другия край на стаята.

Моделът, който бе поръчал преди години, заемаше целия северен ъгъл на стаята — впечатляваща миниатюра на Александрийската библиотека, както може би е изглеждала по времето на Цезар. Приближи един стол и седна, очите му се впиха в конструкцията, а мислите му се зареяха.

На преден план бяха две сводести зали с колони. В древността и двете вероятно са били пълни със статуи, подовете са били покрити с килими, а стените — с гоблени. Насядали по наредените в коридорите пейки, членовете са спорели върху значението на дадена дума или ритъма на даден стих или пък злъчно са се препирали относно някое ново откритие. И двете зали се отваряли странично към стаи, в които били наредени папируси, свитъци, а по-късно и сборници от свитъци, в кошове, на купчини, подготвени за инвентаризация, или подредени по рафтове. В други зали се правели преписи, които се продавали твърде скъпо. Членовете се радвали на високи заплати, били освободени от данъци и подсигурени с безплатна храна и квартира. Имало зали за лекции, лаборатории, обсерватории — дори и зоологическа градина. Граматиците и поетите получавали най-престижните позиции, физиците, математиците и астрономите — най-качественото оборудване. Архитектурният стил бил безспорно гръцки, а цялата постройка напомняла на изящен храм.