Стив Бери - Александрийската връзка

Какво място, мислеше той. Какви времена. Едва два пъти в човешката история знанието се бе разпростирало в световен мащаб. Веднъж по време на Ренесанса, който продължаваше и до днес, и предишния път — през IV век пр.н.е., когато Гърция управлявала света.

Той се замисли за онова време — триста години преди появата на Христос — и за внезапната смърт на Александър Велики. Генералите му се скарали за великата империя и в крайна сметка я разделили на три, с което започнала елинистичната епоха, период на световно гръцко господство. Една от трите части била дадена на далновидния македонец Птолемей, който се провъзгласил за цар на Египет през 304 г. пр.н.е. и основал династията на Птолемеите със столица Александрия.

Птолемеите били интелектуалци. Птолемей I бил историк. Птолемей II — зоолог. Птолемей III — покровител на литературата. Птолемей IV — драматург. Всеки от тях избирал водещи учени и мислители за възпитатели на синовете си и насърчавал великите умове на своето време да изберат Александрия за свой дом.

Птолемей I основал музея, където учените мъже се събирали, за да обменят знания. За да подпомогне усилията им, той създал библиотеката. По времето на Птолемей III, през 246 г. пр.н.е., вече имало две библиотеки — главната, в съседство с царския дворец, и още една, по-малка, разположена в светилището на бог Серапис, известна като Серапеум.

Птолемеите били усърдни колекционери на книги и разпращали свои хора из целия свят. Птолемей II изкупил цялата библиотека на Аристотел. Птолемей III наредил да се претърсват всички кораби в Александрийското пристанище. Щом откриели книги, правели копия, като оригиналите отнасяли в библиотеката, а копията връщали на собствениците. Жанровете варирали от поезия и история до реторика, философия, религия, медицина, наука и право. В крайна сметка в Серапеума били събрани 43 000 ръкописа, достъпни за широката публика. Имало още 500 000 в музея, достъпни само за учените.

Какво се бе случило с всички тези книги?

Според една от версиите библиотеката изгоряла при войната на Юлий Цезар срещу Птолемей XIII през 47 г. пр.н.е. Цезар наредил да бъде изгорена кралската флота, но пожарът се разпространил из целия град и вероятно погълнал и библиотеката. Друга версия хвърля вината върху християните, които уж унищожили главната библиотека през 272 г. и Серапеума през 391 г., в усилието си да прочистят града от езически влияния. И накрая, трета версия приписва унищожението на библиотеката на арабите, след завладяването на Александрия през 642 г. Запитан за книгите в имперската съкровищница, халифът Омар заявил: Ако написаното потвърждава Корана, значи е ненужно. Ако му противоречи, значи е опасно. Унищожете всичко. И в продължение на шест месеца свитъците били използвани да подхранват огньовете в александрийските бани.

Сърцето на Херман винаги се бе свивало при мисълта, че един от най-великите опити на човечеството да събере натрупаните знания на едно място вероятно се бе превърнал на пепел.

Но какво всъщност се бе случило?

Естествено, с нарастването на безредиците и чуждата агресия в Египет библиотеката, напълно лишена от специалните си привилегии, станала жертва на развилнели се тълпи и на окупатори. Но кога все пак бе изчезнала окончателно? Никой не знаеше отговора.

И дали бе вярна легендата? Според нея група ентусиасти бяха успели да измъкнат свитък след свитък, да препишат някои и да откраднат други и така да спасят част от знанието. Векове наред хроникьорите бяха намеквали за съществуването им. За Пазителите.

Приятно му бе да си представя какво ли са спасили тези всеотдайни ентусиасти. Неизвестни трудове от Евклид? Платон? Аристотел? Августин? Наред с безброй други, които впоследствие щяха да се смятат за основоположници на съответната област.

Никой не знаеше. И точно това правеше търсенето толкова примамливо. А и теориите на Джордж Хаддад, които предлагаха на Херман начин да подпомогне целите на Ордена. Политическата комисия вече бе решила как би могла да манипулира дестабилизацията на Израел за финансови изгоди. Бизнес планът им бе едновременно амбициозен и напълно осъществим.

Стига да можеха да докажат теориите на Хаддад.

Преди пет години Хаддад бе съобщил за посещението на човек, назовал се Пазител. Израелските шпиони бяха предали информацията в Тел Авив. Евреите както винаги бяха реагирали твърде емоционално и незабавно се бяха опитали да убият Хаддад. За щастие, американците се бяха намесили и Хаддад все още бе между живите. А Херман бе не по-малко благодарен, че неговите американски политически източници вече бяха склонни на преговори и наскоро бяха потвърдили тези факти, добавяйки и нова информация, поради което Сейбър бе пуснат по следите на Котън Малоун.