Скъпи братко Августин, по едно време вярвах, че Септуагинта е удивителна творба. Прочетох този текст в библиотеката в Александрия. Прочитът на мислите на книжниците, описали мъките на израилтяните, съживи вярата, която отдавна изпълваше душата ми. Сега обаче радостта ми е заменена от объркване. В усилията да предам текста на Стария завет стана ясно, че преводачите на Септуагинта са си позволявали голяма свобода. Много абзаци не са верни. Йерусалим не е един град, а област, съдържаща множество села и градове. Най-свещената от всички реки — Йордан, всъщност е планинска верига. Що се отнася до имената на местностите, то повечето са грешни. Гръцкият превод не отговаря на текста на староеврейски. Сякаш цялото послание е променено не поради незнание, а умишлено.
Йероним, приятелю мой, задачата ти е трудна, усложнена още повече от великата ни мисия. Откритието ти не е останало незабелязано. Аз също съм прекарал доста време в библиотеката в Александрия. Мнозина от нас внимателно сме разглеждали ръкописите. Четох един летопис от Херодот, който посетил Палестина през пети век преди нашия Господ. Той заварил областта под персийско господство, населявана от сирийци. Не забелязал никакво израилтянско или юдейско присъствие. Нито пък в Йерусалим или Юдея. Това ми се стори забележително, като се има предвид, че в Стария завет се споменава, че по същото време юдейският храм бил построен отново в Йерусалим и че Юдея се е наслаждавала на статута си на голяма и важна провинция. Ако те са съществували, ученият грък би ги забелязал, особено при неговата репутация на страстен наблюдател. Открих, че първото известно отъждествяване на древен Израел с областта, която наричаме Палестина, идва от римлянина Страбон. Неговите „Исторически записи“ са доста подробни и аз имах привилегията да ги прочета в библиотеката. Творбата на Страбон е била завършена двайсет и три години след раждането на Христос, така че той е писал по времето, когато Христос е бил още жив. Той отбелязва, че името Юдея за пръв път се използва за Палестина по време на гръцкото господство. Това е било едва век преди раждането на Христос. Следователно по някое време между посещенията на Херодот и Страбон, през тези четиристотин години, евреите са установили присъствието си в Палестина. Самият Страбон пише за голям брой израилтяни, които избягали от земите си на юг и се заселили в Палестина. Той не бил наясно точно от кои земи идвали израилтяните, но логично приел, че поради близостта на Египет и неговата достъпност излизането им към Палестина следва да е станало оттам. Нищо обаче не доказва заключенията му. Страбон забелязал, че източникът на разказа му са евреите от Александрия, сред които прекарал доста време. Той свободно говорел иврит и в „Исторически записи“ отбелязва, че също е открил грешки в Септуагинта. Той пише, че учените в Александрийската библиотека, превели Стария завет на гръцки, просто са свързали стария текст с наученото от евреите по онова време. Страбон пише, че евреите в Александрия са забравили истинското си минало и не се притеснявали да създадат ново.
Скъпи братко Августин, чел съм писанията на Йосиф Флавий, евреин с огромен авторитет. Живял е един век след раждането на нашия Господ. Той несъмнено отъждествява Палестина със земите от Стария завет и отбелязва, че тази област е единственото място, в което е съществувала еврейска политическа общност. В по-близки времена Евсевий Кесарийски обозначава с имена от Стария завет местности в Палестина по молба на височайшия император Константин. Чел съм творбата му „За имената на градовете в Светото писание“, но след като разгледате внимателно някой текст от Стария завет на иврит, става ясно, че работата на Евсевий е неточна. Той явно свободно е прилагал значенията на думите към имената на градовете, а в някои случаи дори е правел догадки, но въпреки грешките значението на работата му е огромно. Благочестивите и доверчиви пилигрими я използват като пътепоказател.
Йероним, приятелю, ние трябва да изпълним тази задача с огромно старание. Религията ни е в процес на оформяне и от всички страни я дебнат заплахи. Трудът ви е жизненоважен за съществуването ни. Преводът на Стария завет на латински ще позволи на мнозина да прочетат тези слова. Настойчиво ви умолявам да не променяте започнатото от хората, създали Септуагинта. Нашият Исус Христос е живял в Палестина. Ние трябва да сме единни в посланието, което създаваме с нашия Нов завет. Разбирам какво искате да кажете — че Старият завет, изглежда, не е летопис на израилтяните в местата, които ние наричаме Палестина. Но какво значение има? Целта ни е много по-различна от тази на създателите на Септуагинта. Новият ни завет трябва да бъде осъществяване на Стария. Единствено по този начин посланието ни може да стане по-достойно от това в Стария завет. Свързването на Стария с Новия завет ще покаже колко важен е бил Христос и колко ценно е посланието му. Не е нужно да поправяте грешките, които сте забелязали в Септуагинта. Както сам отбелязвате, евреите, които помагали на преводачите, са били забравили миналото си. Не са знаели нищо за съществуването си преди векове, а само за случващото се около тях по тяхно време. Следователно в превода ви Палестина, която познаваме, трябва да остане същата и в двата завета. Това е нашата задача, скъпи братко, това е нашата мисия. Бъдещето на религията ни, на Исус Христос, е в нашите ръце и Той ни вдъхновява да изпълним волята Му.
Читать дальше