Стив Бери - Александрийската връзка

— Да, докато спеше. Пилешка фахита. Не беше лошо. Добре си спомням армейската храна.

— Наистина изглеждаш като у дома си.

— Бил съм тук, правил съм го и преди.

И двамата бяха свалили тапите за уши, които и без това не успяваха да заглушат непрестанния тътен на двигателите. Самолетът беше пълен с палети с резервни части за самолети, предвидени за Афганистан. Малоун предполагаше, че всяка седмица има подобни полети. Преди години доставките зависели от коне, вагони и камиони, сега небето и морето предлагаха най-бързите и най-безопасни маршрути.

— Ти също изглеждаш, сякаш си бил тук и преди — каза Макколъм.

— Спомням си някои неща.

Въпреки че Макколъм им бе помогнал да се измъкнат невредими от Белем, Малоун внимаваше какво говори. Мъжът отсреща продължаваше да бъде загадка. И убиваше с експертна точност и без никакви угризения. Единственото, което го спасяваше, беше, че държи текста, който представляваше ключът към Пътя на героя.

— Имаш доста добри връзки — каза Макколъм. — Самият министър на правосъдието ли го уреди?

— Просто имам добри приятели.

— Явно си или от ЦРУ, или от военното разузнаване, или от някоя подобна агенция.

— Нито едно попадение. Всъщност съм пенсионер.

Макколъм се изсмя.

— Продължавай с тази история, харесва ми. Пенсионер. Та ти си затънал до ушите в нещо наистина голямо.

Той привърши яденето си и забеляза, че отговорникът по натоварването го наблюдава. Спомни си, че персоналът лесно се докачаше, ако някой изхвърлеше чинийката си не на определеното място. Мъжът направи жест с ръка, който Малоун разбра. Трябваше да използва кофата за боклук в другия край на пейката. След това отговорникът махна четири пъти с разтворена длани.

Двайсет минути.

Малоун кимна.

Виена, 8:30 ч.

Торвалдсен седна в оранжерията и отвори атласа. Двамата с Гари се бяха събудили преди час, взеха душ и хапнаха леко. Беше дошъл при пеперудите не само да избегне електронните подслушватели, но и за да чака неизбежното. Беше въпрос на време Херман да разбере за кражбата.

Сутринта бе свободна за членовете на Ордена, тъй като следващото заседание беше насрочено за късния следобед. Беше крил пергаментите в атласа под леглото си през цялата нощ. Сега нямаше търпение да научи повече. Макар да можеше да чете латински, познанията му по гръцки бяха минимални, а от древногръцки, езика, използван от Йероним и Августин, нямаше никаква представа. Беше доволен, че Херман е поръчал да се направят преводи.

Гари седеше срещу него.

— Снощи каза, че тези листове може да се окажат онова, което търсим.

Торвалдсен реши, че момчето заслужава да знае истината.

— Ти беше отвлечен, за да принудят баща ти да открие нещо, което е било скрито преди години. Мисля, че тези листове имат нещо общо с него.

— Но какво представляват те?

— Това са писма между двама учени мъже. Августин и Йероним. Живели са през четвърти и пети век и са помогнали за формулирането на християнската религиозна доктрина.

— История. Май започва да ми харесва, но ми се струва доста оплетена.

Хенрик се усмихна.

— А проблемът в наши дни е, че имаме много малко документи от онова време. Войните, политиката, времето и злоупотребите са унищожили историческите сведения. Но сега държим в ръцете си писмата, излезли изпод перото на двама учени.

Той знаеше някои неща и за двамата. Августин бил роден в Африка от майка християнка и баща езичник. Вече възрастен, той приел християнството и описал младежката си невъздържаност в „Изповедите“. Торвалдсен знаеше, че книгата все още се изучава в повечето университети. Августин станал епископ на Хипон, превърнал се в интелектуален водач на африканския католицизъм и могъщ защитник на православието. На него се приписва оформянето на голяма част от ранното църковно мислене.

Йероним също бил роден в семейство на езичници. Той също бил учен и се смятал за един от най-големите учени и мъдреци сред основателите на църквата. Живял като отшелник и посветил трийсет години от живота си на превода на Библията. Оттогава винаги го свързвали с библиотеките, до такава степен, че го превърнали в техен светец покровител.

От малкото, което Торвалдсен беше дочул снощи, излизаше, че тези двама мъже, живели в различни краища на древния свят, очевидно бяха контактували помежду си по времето, когато Йероним бе създавал творбата на живота си. Херман беше споменал пред вицепрезидента за манипулирането на Библията, но той искаше да разбере положението напълно. Затова намери страниците с превода и започна да чете абзаците на английски на глас.